Санскрит
Санскрит (संस्कृतम्, [sə̃skɹ̩t̪əm], „изтънчен език“), понякога наричан санскритски език, е древен индоарийски език и основен богослужебен език на индуизма, будизма и джайнизма. Днес той е един от 22-та списъчни езика на Индия и един от двата официални езика на индийския щат Утаракханд.[3] Според преброяването в Индия от 2001 година 14 135 души в страната определят санскрит като свой майчин език,[1] а броят на говорещите езика като втори се оценява на около 194 000 души.[2]
| Санскрит संस्कृतम् | |
|---|---|
| /Saṃskṛta-, Saṃskṛtam/ | |
| Страна | Индия |
| Регион | Южна и Югоизточна Азия |
| Говорещи | 14 135 (2001 г., като майчин език)[1] 194 000 (като втори език)[2] 208 000 (общо говорещи) |
| Писменост | деванагари |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИндоарийски Санскрит | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Индия
|
| Малцинствен в |  Южна Африка |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | sa |
| ISO 639-2 | san |
| ISO 639-3 | san |
| Санскрит в Общомедия | |
Класически санскрит се нарича книжовната форма на езика, изложена в граматиката на Панини около 4 век пр.н.е. Нейната роля в културата на Южна и Югоизточна Азия е подобна на ролята на латинския и старогръцкия в Европа. Класическият санскрит оказва значително влияние върху повечето съвременни езици в този регион, най-вече в Индия, Пакистан, Шри Ланка и Непал.[4]
Предкласическата форма на санскрит се нарича ведически санскрит, като езикът на Ригведа, датиращ от около 15 век пр.н.е., е най-старият и архаичен етап от развитието на санскрит, известен в наши дни.[5] Това прави езикът на Ригведа един от най-старите индоевропейски езици, за които има запазени сведения.[6]
Корпусът на санскритската литература включва богата традиция на поезия и драматургия, както и научни, технически, философски и религиозни текстове. Санскрит продължава да се използва широко като церемониален език в индуистките религиозни ритуали под формата на стотри и мантри. Говоримият санскрит все още се използва в някои традиционни институции в Индия и се правят много опити за по-широко възраждане на езика.
История Редактиране
Произход Редактиране
Санскрит е част от индоиранската група на индоевропейското езиково семейство. Негови най-близки древни родственици са иранските езици староперсийски и авестийски.[7] В по-широкия контекст на индоевропейското семейство санскрит споделя характерни звукови изменения с останалите езици от групата сатем (по-специално със славянските и балтийските езици), както и с гръцкия език.[8]
За да обяснят общите характеристики на санскрит с други индоевропейски езици, много учени поддържат хипотезата за индоарийска миграция, според която говорещите бъдещия санскрит пристигат в Южна Азия от северозапад в началото на 2 хилядолетие пр.н.е.[9] Тази теория се подкрепя от близкото родство на индоиранските с балтийските и славянските езици, от свидетелствата за лексикален обмен с неиндоевропейските уралски езици и от вида на известните индоевропейски думи за растения и животни.[10]
Ведически санскрит Редактиране
Историята на развитието на санскрит обикновено се разделя на два основни етапа – ведически и класически санскрит, за условна граница между които се приема граматиката на Панини от 4 век пр.н.е. Ведическият санскрит е езикът на ведите, големи сборници с химни, самхити, богословски и религиозно-философски текстове.
Най-ранните известни санскритски текстове са индуистките текстове на Ригведа, които датират от средата до втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. Макар че няма запазени писмени свидетелства от този период, учените смятат, че устното предаване на текстовете е достатъчно надеждно, тъй като става дума за церемониална литература, чието точно произнасяне се смята за ключово важно за нейната ефективност от религиозна гледна точка.[11]
От Ригведа до класическия санскрит от времето на Панини развитието на езика може да се проследи във ведическите текстове: Самаведа, Яджурведа, Атхарваведа, Брахмани, Упанишади. През този период престижът на езика, неговото използване за религиозни цели и важността на точното изговаряне действат като мощна консервативна сила, противопоставяща се на нормалната еволюция на езика.[12] Въпреки това могат да бъдат определени пет ясно обособени етапа на лингвистично развитие на ведическия санскрит от Ригведа до Упанишадите и най-ранните сутри.[13]
Класически санскрит Редактиране
Най-старата запазена санскритска граматика е книгата на Панини „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“). Тя има прескриптивен характер – нейната цел е да дефинира правила за използването на санскрит, макар че съдържа и описателни части, главно описващи някои ведически форми, станали редки по времето на Панини.
Понятието „санскрит“ не се отнася към конкретен език, обособен от останалите езици, а по-скоро като извънредно изтънчен или усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите касти, като в основата на преподаването е подробният анализ на книгите на граматици като Панини. Като език на образованите санскрит съществува успоредно с множество простонародни диалекти, наричани с общото име пракрит, от които произлизат повечето съвременни индоарийски езици.
Упадък Редактиране
Роля в историята на езикознанието Редактиране
Бележки Редактиране
- ↑ а б Comparative speaker's strength of scheduled languages − 1971, 1981, 1991 and 2001. // Census of India, 2001. Office of the Registrar and Census Commissioner, India. Посетен на 31 декември 2009. (на английски)
- ↑ а б Lewis, M. Paul (ed.). Sanskrit. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 6 август 2011. (на английски)
- ↑ Trivedi, Anupam. Sanskrit is second official language in Uttarakhand. // hindustantimes.com. Hindustan Times, 2010. Архивиран от оригинала на 24 май 2012. Посетен на 6 август 2011. (на английски)
- ↑ Stall 1963, с. 272.
- ↑ Macdonell 2004.
- ↑ Burrow 2001.
- ↑ Masica 1991, с. 32.
- ↑ Masica 1991, с. 33.
- ↑ Masica 1991, с. 36 – 37.
- ↑ Masica 1991, с. 38.
- ↑ Meier-Brügger, Michael et al. Indo-European Linguistics. Berlin; New York, Walter de Gruyter, 2003. ISBN 3110174332. p. 20. (на английски)
- ↑ Keith, Arthur Berriedale. A history of Sanskrit literature. // Motilal Banarsidass, 1993. p. 4. (на английски)
- ↑ Witzel, Michael. Inside the texts, beyond the texts: new approaches to the study of the Vedas. Cambridge, Harvard University Dept. of Sanskrit and Indian Studies, 1997. ISBN 9781888789034. (на английски)
- Цитирани източници
- Burrow, T. Sanskrit language. Motilal Banarsidass, 2001. ISBN 8120817672. (на английски)
- MacDonell, Arthur Anthony. A History of Sanskrit Literature. Kessinger Publishing, 2004, [1900]. ISBN 1417906197. (на английски)
- Masica, Colin. The Indo-Aryan Languages. Cambridge, Cambridge University Press, 1991. ISBN 9780521299442. (на английски)
- Staal, J.F. Sanskrit and Sanskritization. Т. 22. Association for Asian Studies, 1963. DOI:10.2307/2050186. p. 261 – 275. (на английски)
