Боекомплект
Боекомплект (боен комплект, Б/К) е количеството боеприпаси, установени на единица оръжие (картечница, оръдие, гранатомет и тем подобни) или бойната машина, за боя[1].
Дадената лексикална единица се използва в две значения. В качеството на разчетна-снабдителна единица при планирането на материално-техническото осигуряване на военните (бойните) действия. В рамките на материално-техническото осигуряване се определят четири вида бойни комплекта за:
В другото си значение е тактико-техническа характеристика на системата, употребявана в действията на военната авиация, зенитните самоходни установки (ЗСУ) и зенитните ракетно-пушечни комплекси (ЗРПК), снабдени със скорострелни малокалибрени автоматични оръдия (автоматични оръдия). Тук боекомплекта е броя изстрели, изстрелването на които не снижава зададения гарантиран темп на стрелба и параметрите на ефективност на поразаващото действие на пушечния комплекс.
Танк
редактиранеНа съвременния руски основен боен танк (ОБТ) Т-90 боекомплекта, за който в танка е предвидено място за разполагане на боеприпасите включва в себе си, за:
- оръдие – 42 единици 125 mm изстрела, с разделно зареждане, четири типа: с управляема ракета, бронебойно-подкалибрени, бронебойно-кумулативни и осколочно-фугасни снаряди;
- 7,62 mm сдвоената картечница – 2000 патрона;
- 12,7 mm картечница ЗК – 300 патрона;
- 5,45 mm автомата АКС74 – 450 патрона;
- за сигналния пистолет – 12 сигнални ракети;
- 10 единици ръчни гранати, тип Ф-1 или ръчни отбранителни гранати (РГО);
- 12 единици гранати, тип ЗД17, за системата 902В на комплекса за оптико-електронна защита (при варианте без системата ТШУ-1 „Штора-1“ вместо гранатите ЗД17 в боекомплекта са включени гранатите ЗД6М.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Боевой комплект // Военная энциклопедия: [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915
Литература
редактиране- Боевой комплект корабля // Военная энциклопедия: [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.
- Боевой комплект // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
- Военный энциклопедический словарь (ВЭС), Москва (М.), Военное издательство (ВИ), 1984 г., 863 стр. с иллюстрациями (ил.), 30 листов (ил.);
- Большая советская энциклопедия (БСЭ), Третье издание, выпущенной издательством „Советская энциклопедия“ в 1969 – 1978 годах в 30 томах;
- А – Бюро военных комиссаров / [под общ. ред. А. А. Гречко]. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1976. – 637 с. – (Советская военная энциклопедия: [в 8 т.]; 1976 – 1980, т. 1).;;
- К.М. Чирков, „Мотострелковый взвод в бою“, 1966 год;
- Боевой устав Сухопутных войск (БУСВ), часть II (батальон, рота), М., Военное издательство, 1989 год;
- Учебник, „Подготовка офицеров запаса Сухопутных войск“, М., Военное издательство, 1989 год;
- „Командир подразделения в бою“, М., 1990 год;
- Наставление по войсковому тылу, М., Воениздат (ВИ);
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Боекомплект“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |