Боен катер
Боен катер – събирателен термин, обобщаващ бойните кораби с малка водоизместимост (катерите), предназначени за изпълняване на бойни задачи, като правило, в крайбрежните води. В класификацията на ВМС на СССР (Руската Федерация) собствено няма бойни катери.[1] Събирателно, тук могат да се отнесат всички типове кораби, имащи в името „катер“ и влизащи в класа на „бойните кораби“.
Някои автори използват термина разширително, включвайки в него корабите със специално предназначение и спомагателните съдове, а също така и корабите за охрана на границата, бреговата охрана, океанските патрулни кораби (характерни за Великобритания) и подобни.[2] Общ признак за всички е малката водоизместимост.
Западната класификация не прави строго различие между бойните катери и следващите по размер типове кораби – корвети, – обединявайки ги в класа на леките ударни сили (на английски: Fast Attack Craft, или FAC).[3]
История
редактиранеМакар под бойни катери да се разбират катерите на парната епоха и по-късно, уверено може да се заяви, че катерите се използват за военни цели от самото им появяване. При появата на катера – малък съд в противоположност на кораба, той е приспособен за бойно използване. В античните източници (Диодор Сицилийски, Омир) има упоминания за военно използване на катерите. Като следва да се отбележи, че самоте автори говорят за това, като за нещо отдавна известно.
В епохата на ветрилата действията на катерите в крайбрежната зона, където е плитко, а ветровете са неустойчиви, често са решаващ фактор в контрола над морската акватория. Например, по време на Северната война завладяването на Нева по цялото ѝ течение е осъществено именно от катери. Появяват се катери специална постройка, такива като шхербот или дубел лодката. По-късно, по време на Датската кампания 1806—1807 г., Британския Кралски флот дълго време не е в състояние да озигури охраната на корабоплаването в Балтийско море[4] независимо от разгрома на датския флот при Копенхаген.[5]
Парните бойни катери за първи път са използвани от руския флот под командването на Степан Осипович Макаров по време на руско-турската война от 1877—1878 г.. Тогава успешно действат парни катери с буксируеми и прътни мини, а след това и с торпеда. Тези минни катери слагат началото на торпедните катери, които са широко използвани във флотите през Първата и особено във Втората световни войни.
Ниската цена и лекотата за приспособяването им за военни цели осигуряват широтата на упортебата на катери във войните от всяка епоха. Като преправянето и приспособяването на граждански съдове във военни е не по-малко важно от строежа на специалните бойни катери. Например, сред 23 типа, предлагани през 2008 г. от корпорацията ЦКБ „Алмаз“, 12 са на основата на грацдански прототипи.[6]
Конструкция
редактиранеСред катерите има представители на всички известни и много от експерименталните конструкций, които някога са изобретявани в корабостроенето. Например, според конструкция на подводната част – килеви и плоскодънни, с редани или без тях, кораби с малка площ на водолинията (КМПВ), скегови, кораби с носещ подводен обем и т.н.; според принципа на движение биват: водоизместващи, глисиращи, на подводни криле, на въздушна възглавница, на екранен ефект. Според вида на двигателя се подразделят на моторни и газотурбинни и т.н.
Най-популярни типове катери
редактиранеЧисто бойни катери
редактиранеКатери със специално предназначение
редактиранеМорски спомагателни съдове
редактиране- Катери-торпедоловци
Рейдови спомагателни съдове
редактиране- Рейдови буксири
- Съдове за размагнитване
Катери за гранична охрана
редактиранеКорабите на Бреговата охрана (преди Морски части на Гранични войски) на Руската Федерация имат собствена класификация, в съответствие с която граничните кораби еднотипни с корабите на ВМС се класифицират с ранг нагоре. Така например, проекта 205П „Тарантул“ (класификация на НАТО „Stenka“), по всички признаци съответстващ на катер, се отнася към граничните стражеви кораби от 3 ранг (ПСКР).
Източници
редактиране- ↑ Тактика ВМФ. Учебник для слушателей военно-учебных заведений. Бессонов В. Ф. и др., ред. М., Воениздат, 1997.
- ↑ Волковский, Н. Л. Энциклопедия современного оружия и боевой техники, т. 2. Полигон, СПб, 2005, с.553-568.
- ↑ Jane’s Warship Recognition Guide. 2nd ed., Harper Collins, 1999. ISBN 0 00 4722116
- ↑ Victory of Seapower. Winning the Napoleonic War 1806—1814. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1998 p.111-118. ISBN 1-86176-038-8
- ↑ Nelson Against Napoleon: From the Nile to Copenhagen, 1798—1801. Robert Gardiner, ed. Chatham Pub., London, 1997, pp.11, 169-175. ISBN 1-86176-026-4
- ↑ ФГУП ЦКБ „Алмаз“. Каталог проектов, архив на оригинала от 31 май 2010, https://web.archive.org/web/20100531040706/http://www.almaz-kb.ru/almaz-100.htm, посетен на 18 септември 2015
Вижте също
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Боевой катер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |