Тази статия е за прабългарската титла. За селото вижте Боил (село).

Боила е титла, носена от част от прабългарското болярско съсловие. Предполага се, че има старотюркски произход.[1]

В зависимост от имуществото си или функциите, които изпълнявали в държавната администрация болярите в Първата българска държава се делели на:

  • боили (първенци) и
  • багаини (военни началници).

Боилите се делели на вътрешни („велики“) и външни („малки“). Вътрешните оглавявали т. нар. комитати.

Ако боилът изпълнявал държавна функция това било указвано чрез добавяне на съответната титла към името му, например ичиргу боила Мостич.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Проф. Веселин Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981, гл. 5. Прабългарската обществена и държавна структура. стр. 31 и сл.

Външни препратки

редактиране