Старотюркски език (още староуйгурски, орхонски тюркски) е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранните писмени паметници на езици от тюркската група. Корпусът със старотюркски текстове обхваща надписите на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Поради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на уйгурския език или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.

Старотюркски език
СтранаМонголия
РегионСредна Азия
Говорещимъртъв език към 13 век
ПисменостОрхонска писменост
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Източнотюркски
...→Старотюркски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизация е примерна.
Кодове
ISO 639-3otk

Източниците на старотюркски езици се делят най-общо на три основни групи:

  • Орхонски надписи в Монголия и по течението на река Енисей (7 – 10 век).
  • Уйгурски писмени паметници, намерени в днешния китайски Синдзян-уйгурски автономен регион (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове (будизъм, манихейство, несторианство).
  • Караханидски ръкописи (11 век), написани с арабска азбука. Включват поема от 6500 двустишия, арабско-старотурски речник и речника „Dīwānu l-Luġat al-Turk“ от Махмуд от Кашгар. В речника на Махмуд от Кашгар авторът изрично разграничава думите от отделните тюркски диалекти – огузки, къпчакски, уйгурски.

Фонетични особености редактиране

Гласни редактиране

В старотюркските паметници се откриват следните девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.

Съгласни редактиране

двубърнени зъбни/
венечни
небни заднонебни
преградни p /p/ b /b/ t /t/ d /d/ k /k/ g /g/
носови m /m/ n /n/ ń /ń/ ŋ /ŋ/
проходни χ /χ/ ɣ /ɣ/
преградно-проходни č /tʃ/ /dʒ/
шипящи s /s/ z /z/ š /ʃ/
сонорни v /β/ l /l/ r /r/ y /j/

Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от тюркския праезик са засвидетелствани в тюркските паметници на арабска или согдийска графика като /z/, /š/. В тюркската руническа азбука знаците за /z/, /š/ са производни на знаците за /r/ и /l/, което може да означава, че по времето около 6-7 век в тюркските говори в Сибир и Монголия фонемите /ŕ/ и /ĺ/ са звучали все още като палатализирани /r/, /l/ (Хелимский 1991).

Вокална хармония редактиране

Старотюркският език се характеризира с вокална хармония.

Значение редактиране

Старотюркските езикови паметници имат важно значение за реконструкцията на алтайския праезик.

Литература редактиране

  • Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969.
  • Е. Хелимский. Об одном диакритическом приеме создания древнетюркского рунического алфавита. Исследование языковых систем в синхронии и диахронии: К 70-летию Э. Р. Тенишева. Москва, 1991, с. 150-158.
  • Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.