Боинг 767 (на английски: Boeing 767) е широкофюзелажен самолет, разработен и произвеждан от Боинг (Boeing Commercial Airplanes).

Боинг 767
Описание
Националност Флаг на САЩ САЩ
Тип широкофюзелажен самолет
Производител Boeing Commercial Airplanes
Първи полет 26 септември 1981 г.
Използван от United Airlines
В експлоатация от 8 септември 1982 г.
Боинг 767 в Общомедия

Първият прототип на самолета лети на 26 септември 1981 г. и е сертифициран на 30 юли 1982 г. Първоначалният вариант 767-200 влиза в експлоатация на 8 септември същата година при United Airlines, а по-големият 767-200ER – през 1984 г. Още по-удълженият 767-300 е въведен през октомври 1986 г. и е последван от 767-300ER 1988 г., който става и най-популярният вариант на самолета. През октомври 1995 г. е представен товарният вариант 767-300F. Той също е удължен във варианта 767-400ER от септември 2000 г.

За да допълни по-големия Боинг 747, той разполага със седем напречни отсека и използва по-малки средства за зареждане. Боинг 767 е първият широкофюзелажен самолет с два реактивни двигателя на Боинг и е захранван от двигатели General Electric CF6, Pratt & Whitney JT9D, а после и от Pratt & Whitney PW4000 и Rolls-Royce RB211. Самолетът има стандартна опашна площ и свръхкритични крила за по-малко въздушно съпротивление. Двучленната му стъклена кабина (първата такава за Боинг) е разработена съвместно с Боинг 757 – теснофюзелажен самолет. Проучванията за увеличаване на капацитета на 767 през 1986 г. довеждат до това, че Боинг решава да разработи по-големия Боинг 777, въведен през юни 1995 г.

Вариантът 767-200 е дълъг 48,5 m, обикновено побира 216 пътници и лети на разстояние до 7200 km, докато 767-200ER побира 181 пътници до 12 200 km. Вариантът 767-300 е дълъг 54,9 m, обикновено побира 269 пътници и има обсег 7200 km, докато 767-300ER побира 218 пътници и лети до 11 070 km. Вариантът 767-300F може да пренасят 52,7 тона на разстояние до 6025 km, а 61,37-метровият 767-400ER обикновено побира 245 пътници и има обсег до 10 415 km. Самолетът има и военни варианти: E-767 за разузнаване и наблюдение, KC-767 и KC-46 за въздушно зареждане на гориво. В дневно време вариантите 767-200 и 767-300 се преобразуват в товарни самолети.

След като първоначално самолетът се използва за превоз на пътници между крайбрежията на САЩ, той започва да се използва често и за трансатлантически полети след 1985 г. Към август 2019 г. Боинг е доставил 1161 самолета 767 на 74 клиенти.[1] Към юли 2018 г. в експлоатация са 742 от тях.[2] С най-много разполагат Delta Air Lines – 77 бройки.

Преки конкуренти на Боинг 767 са Еърбъс А300/310 и Еърбъс A330-200. Наследникът му, Боинг 787, е въведен в експлоатация през 2011 г.

ИзточнициРедактиране

  1. 767 Model Summary (orders and deliveries). // Boeing, януари 2019. Посетен на 11 февруари 2020.
  2. World Airline Census 2018. // Flightglobal. 21 август 2018.