Бой при Мустафа Ачи и Азаплар

Бой при Мустафа Ачи – Азаплар
	Бой при Мустафа Ачи – Азаплар
Първа световна война
	генерал Иван Колев
Информация
Период	21 септември 1916
Място	Мустафа Ачи, Азаплар (в Добруджа)
Страни в конфликта
България	Румъния
Командири и лидери
ген. Иван Колев	генерал Хертел
Сили
1-ва конна дивизия	5-а и 19-а пехотна дивизия

Боят при Мустафа Ачи и Азаплар, южно от Кюстенджа, се състои между български и румънски войски на 21 септември 1916 г., по време на Първата световна война. В него Първа конна дивизия командвана от генерал Иван Колев) пресича настъплението на румънски войски (5-а и 19-а пехотна дивизия, командвани от генерал Хертел) срещу десния фланг на българската Трета армия и съдейства за стабилизирането на фронта в Добруджа след неуспешната за българите първа атака на Кубадинската позиция.^[1]

Предистория

След боевете на 18 и 19 септември 1916 г. в Кубадинското направление и по целия фронт от Дунав до Черно море, българските части от III армия са изпаднали в трудно положение. В резултат на двудневните атаки са претъпени сериозни загуби от IV Преславска дивизия и II Софийска бригада и в това състояние са разтегнати в един фронт от 18 километра. Практически нямат артилерийска поддръжка, защото някои от батареите са попаднали във вражески ръце, а боеприпасите са значително намалели. Изразходвани са снарядите на I Софийска и VI Бдинска дивизия. Последната е преустановила атаките си и се е върнала на изходните си позиции. Десният фланг на армията в приморския край не успява да пробие неприятелския фронт. В същото време неприятелската войска непрекъснато получава подкрепления. В тази тежка обстановка добър тактически ход е да се прекратят атаките и частите да се отдръпнат и временно да заемат изходните си позиции. На 20 септември на разсъмване българската войска е разположена в изходните си позиции от преди 18 септември в пълен ред, като са се отдръпнали от заетите преди това позиции на около 3 – 4 километра.^[2]

Разположение на българската армия

Преминаването към отбранителни действия е със следното разположение на войските от III армия:^[2]

I Софийска дивизия и бригада Боде са в участъка от с. Алиман до с. Ениджеа;
IV Преславска дивизия с 8-и приморски полк е в участъка от с. Ениджеа до в. 156 (Кюселер) и в. 158 (Соват Юг);
VI Бдинска дивизия в участъка пред с. Карабака до с. Мердевенли бунар;
Добричките войски в участъка от пътя Каваклар-Софулар през в. 134 (Чаталъ Юг) и по пътя Гювенлий-Енгец;
Конната дивизия е десния фланг в участъка между железния път и морето, като авангардът ѝ V конна бригада е разположен на линията с. Амузача -с. Первелия – с. Каракьой. Конното ядро е разположено край с. Азаплар.

Тактика на противостоящите войски

На 21 септември 1916 г. противниковата армия започва офанзивни действия в приморския регион- десния фланг на III армия. В продължение на 17 дни се провеждат атаки и се правят опити да се пробие десния фланг на армията, отбраната на който все още не е добре организирана и е защитавана от слаби части. Военното поражение на това крило ще позволи на руско-румънската армия да застане в тила на III армия, което ще предизвика неминуемото ѝ отдръпване от установените позиции по целия Добруджански фронт в южна посока. Позицията на десния фланг се оказва възлова и важна, както за руско-румънските войски, така и за противостоящите части на III армия. В този смисъл струпването на руско-румънски войски, провеждането на атаки и засилването на натиска в приморския регион в т. ч. и с помощта на корабната артилерия на руския флот,^[3] има стратегически цели, а не някакви локални тактически, демобилизиращи действия срещу III армия.

Поради тази причина щабът на III армия взема решение на 20 септември вечерта да се подсили десния фланг с 25 турска дивизия и дружини от 59 и 75 низамски полкове, като се разположат на позицията с. Ереблер – с. Азаплар. Разпоредено е да се намесят при настъпване на противника в участъка между Добричките войски и Конната дивизия. За защита на тази позиция се прехвърля и 15 турска пехотна дивизия, която трябва да се разположи зад дясното крило и да бъде на разпореждането на командира на 25 турска дивизия.^[4]

Ход на сражението

На 21 септември сутринта руско-румънските войски проявяват висока активност в южната част бойната линия. Започват се атаки по бойните позиции от север на юг към жп гара Казичи (срещу десния фланг на Добричките войски), с. Амузача (срещу авангарда на 9-и конен полк), с. Мустафа Ачи и с. Азаплар. Разгъналата се след с. Енгец неприятелска войска напредва във фланг на Добричките войски и с фронт към населените места Амузача – Мустафа Ачи във фланг на Конната дивизия. Военни части настъпват и през с. Каракьой в обхват и пробив в десния фланг (с. Азаплар) и пробив и обход заедно с други сили на левия фланг на Конната дивизия при с. Мустафа Ачи.

6 сборна румънска бригада и 5 сборна румънска бригада настъпват сутринта срещу левия фланг на Добричките войски в посока с. Енгец, където е разположен 74 турски полк. Силният артилерийски огън принуждава атакуващите да спрат и се окопаят. Добричките войски във втората половина от деня, подкрепени от VI Бдинска, 25 турска дивизия и част от Конната дивизия преминават в контранастъпление и противника отстъпва с бягство.^[4]

Боят срещу Конната дивизия започва в 9 часа и 40 минути. Румънски полк с артилерия се насочва към с. Амузача и населеното място е превзето в 11 часа. Авангарда на 9-и конен полк напуска заетите позиции. В това направление към 15 часа и 30 минути противникът засилва огъня си срещу 9-и конен полк, който в изпълнение на получената заповед започва да се отдръпва към с. Азаплар, където е разположено ядрото на дивизията. Поради характера на местността със закрити подстъпи, противниковата верига напредва към с. Азаплар. Защитниците близо до селото са малко-една пехотна рота, три спешени роти, два картечни ескадрона и 9-и конен полк. В завързалия се бой румънските части получават подкрепления, а 9-а Каларашка конна бригада принуждава 9-и конен полк да отстъпи. Това сериозно застрашава фланга на Конната дивизия. Притиснатите пехотинци са спасени от вихрена атака на 1-ви конен полк, който отхвърля противника и позицията е спасена.

Устремът на противниковата атака срещу с. Мустафа Ачи е спрян от силен артилерийски огън. Успоредно с атаката срещу Азаплар, боят при Мустафа Ачи става особено жесток към късния следобед. Мощната артилерийска стрелба на противника унищожава набързо приготвените окопи. Срещу противниковите батареи се противопоставя само една българска- тази на капитан Георги Векилски. Наприятелските вериги заплашват фланга, а защитниците на разполагат с ръчни гранати, няма и защитни телени ограждения. Колоездачната рота и съседният картечен ескадрон остават без патрони и очакват подготвени противника за атака „на нож“. Към 17 часа и 30 минути, когато противникът е на десетки крачки от българската позиция, ген. Колев изпълнява решението си да пусне в атака основното ядро на конната дивизия. Вече в здрач два конни полка – Лейб-гвардейския и 3-ти конен полк атакуват противника, а 4-ти конен полк остава на по-задна позиция. Неочакваната устремна кавалерийска атака от затихналата българска позиция обръща в бягство противника и настъпващата тъмнинина спасява бягащите части в с. Каракьой. Загубите само на 3-ти конен полк са 40 убити и ранени и 70 коня. На другата сутрин ген. Колев атакува селото и прогонва румънските войски от там, като ги преследва на север от с. Амузача. Тази контраатака е спряна от силен преграждащ артилерийски огън на противника.^[4]

Резултати

След безуспешната атака срещу войски на III армия край Дунава на 21 септември и безуспешното масираното настъпление срещу позициите в южния край на българската позиция, противникът постоянно увеличава мощта на войските си срещу дясното крило на III армия. Разпоредено е от командването на III армия 25-а турска дивизия, Конната дивизия и части от Маршевата бригада да не допуснат пробив във фланга. В изпълнение на заповедта на командването в следващите няколко дни са проведени както успешно противопоставяне, така и контраатаки срещу руско-румънските войски и не е допуснато реализирането на тактическия им план. Руската конница е заела с авангарда си с. Геленджик (дн. с. Победа), а с ядрото си с. Первелия. Авангардът на Конната дивизия след упорит бой изтласква руските ескадрони от Геленджик. 25-а турска дивизия югозападно от с. Амузача с помощта на батареите на Добричките войски след стремително нападение отхвърлят противника в северна посока. Поради слабата активност на противника дясното крило на армията на 24 септември се изнася още на север, където местността дава условия изгодни за отбрана и се осигурява гара Казичи на жп линията Варна-Добрич-Кара Юмер. За да се попречи на пробив в приморския регион при неприкритото струпване на противникови подкрепления Конната дивизия със силен натиск отхвърля противника на север, като авангарда заема позиция в с. Первелия, а ядрото ѝ се разполага в с. Геленджик.

След неуспешните опити за пробив в българските позиции при Мустафа Ачи и Азаплар в десния (приморски) фланг на III армия от 25 септември до 1 октомври настъпва тишина по целия фронт.^[4] Пречупен е и този опит на противника да вземе инициативата и да обърне хода на военните действия. Българската армия стабилно установява позициите си на достигнатите рубежи пред силно укрепяваната от руско-румънско-сръбския противник отбранителна линия между Черно море и Дунав, и през Кубадинската позиция, която не е успява да пробие „на ход“ на 18 – 19 септември.

Допълнителни данни

На това сражение военния кореспондент Йордан Йовков посвещава разказът „Мустафа ачи“. Има данни^[5]^[6] че в предхождащи генералното сражение стълкновения на 13-15 септември тук се бият части от 47 пехотен полк и по-специално за загинали от неговите 5-та и 6-та роти.

Вижте също

Бележки

↑ Кисьов, Ал. Генерал Колев и действията на 1. конна дивизия в Добруджа през 1916 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд. София 1928, стр. 76-82
Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Том IX: Настъплението на III армия в Добруджа. Министерство на войната. Държавна печатница. София 1943, стр. 400-401, 408-409
↑ ^а ^б Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 134, с. 140, фототипно издание на отпечатената през 1921 г. книга на командващия III българска армия по инициатива на Градски исторически музей гр. Балчик с предговор от Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1
↑ Канавров, Дарин, Морският бой при Балчик декември 1916, с. 21-24, Предговор от академик Георги Марков, „Военно издателство“ ЕООД, София, 2009,
↑ ^а ^б ^в ^г Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 141 – 147, фототипно издание с предговор от Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1
↑ Анастас Ангелов, Списък на загиналите през войните девненци, Войнишки паметник
↑ ДВИА, фонд 357, оп. 2, а.е. 18. Реляция за дѣйствията и настѫпателния бой при с. Деведжи кьой на 13 и 14 септември 1916 година на 47-и пѣх. полкъ."[...] Въ 10 ч. 30 м. пр. пладня Командира на полка лично заповѣда на Командира на 6-а рота Зап. Подпоручикъ Секеларовъ да поведе ротата си въ атака съ което да увлече съсѣднитѣ роти. Командира на ротата поведе ротата, но веднага обсипана съ градъ отъ куршуми и слѣдъ като даде загуби, самъ Командира на ротата раненъ, повърна назадъ. Момента бѣ критиченъ. Н‎евъзможно и нетърпимо бѣ това положение. Загубитѣ ставаха голѣми. [...]"

Външни препратки

Йордан Йовков: „Мустафа ачи“, разказ на военния кореспондент

[1] Кисьов, Ал. Генерал Колев и действията на 1. конна дивизия в Добруджа през 1916 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд. София 1928, стр. 76-82
Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Том IX: Настъплението на III армия в Добруджа. Министерство на войната. Държавна печатница. София 1943, стр. 400-401, 408-409

[Stefan-2] а ^б Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 134, с. 140, фототипно издание на отпечатената през 1921 г. книга на командващия III българска армия по инициатива на Градски исторически музей гр. Балчик с предговор от Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1

[3] Канавров, Дарин, Морският бой при Балчик декември 1916, с. 21-24, Предговор от академик Георги Марков, „Военно издателство“ ЕООД, София, 2009,

[Toshev-4] а ^б ^в ^г Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 141 – 147, фототипно издание с предговор от Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство „Захари Стоянов“, София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1

[5] Анастас Ангелов, Списък на загиналите през войните девненци, Войнишки паметник

[6] ДВИА, фонд 357, оп. 2, а.е. 18. Реляция за дѣйствията и настѫпателния бой при с. Деведжи кьой на 13 и 14 септември 1916 година на 47-и пѣх. полкъ."[...] Въ 10 ч. 30 м. пр. пладня Командира на полка лично заповѣда на Командира на 6-а рота Зап. Подпоручикъ Секеларовъ да поведе ротата си въ атака съ което да увлече съсѣднитѣ роти. Командира на ротата поведе ротата, но веднага обсипана съ градъ отъ куршуми и слѣдъ като даде загуби, самъ Командира на ротата раненъ, повърна назадъ. Момента бѣ критиченъ. Н‎евъзможно и нетърпимо бѣ това положение. Загубитѣ ставаха голѣми. [...]"

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]