Борис Георгиев (р. 1929)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.
Борис Георгиев Николов (с прякор Моката) е български спортист – треньор и състезател по бокс, първи в историята медалист на страната ни от олимпиада.[1][2]
| Борис Георгиев | |
| български боксьор | |
| Роден |
Базарджик, Кралство Румъния (днес Добрич, България) |
|---|---|
| Починал | |
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Хелзинки 1952 | бокс до 75 kg |
Печели бронзов медал в категория до 75 kg в боксовия турнир на летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г.[2][3] Играе в 289 мача, 54 от тях международни.[4] Женен, с 2 деца.[4]
Биография
редактиранеРоден е в Добрич на 6 или 10 март 1929 г.[2][4] Баща му почива рано и майка му се грижи за него и четиримата му братя и сестра му.[5] Учи в ОУ „Христо Ботев“ и в Мъжката гимназия (ХГ „Св. св. Кирил и Методий“) в Добрич. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ с отличен успех.[4]
Занимава се с бокс от 1945 г. В казармата тренира под ръководството на треньора на ЦСКА Константин Николов – Замората. В периода 1950 – 1957 г. е републикански шампион на България, става носител на купа „Странджа“ през 1955 г.
Участва в 3 европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г.
Участва в летните олимпийски игри в Хелзинки (1952) в категория до 75 kg, вместо в собствената си до 71 kg, тъй като Петър Станков не успява да се задържи в категорията си до 67 kg. и Николов му отстъпва мястото си. Николов печели последователно срещу Алфред Щюрмер, Терънс Гудинг и Дийтер Вемхьонер, като по този начин достига полуфиналите. Там губи от сребърния медалист Василе Тита. Носи знамето в церемонията на закриването на олимпийските игри. На олимпийските игри в Мелбърн (1956) участва в категория до 71 kg, където достига четвъртфинал срещу Збигнев Петжиковски[2][4].
Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 г. и към Атина за игрите през 2004 г.[6]
Работи в армията 33 години и достига чин подполковник от ВВС. Отговаря за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци, където е в продължение на 33 години.[4] В началото на 1990-те години е треньор в Добрич.[4] Почива в София на 29 януари 2017 г.[6]
Признание
редактиранеПрез 1987 г. е удостоен със сребърната огърлица на Международния олимпийски комитет.[4] Удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен от президента на Република България през 2010 г.[7] Почетен гражданин на град Добрич от 1996 г.[1]
На Борис Николов – Моката е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Цитати
редактиране| „ | В усърдните тренировки се коват победите. | “ |
Източници
редактиране- ↑ а б Община Добрич: Почетни граждани на Добрич // Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 2011-10-22.
- ↑ а б в г Борис Николов на sports-reference.com, архив на оригинала от 1 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090201064625/http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/ni/boris-nikolov-1.html, посетен на 30 юни 2010
- ↑ Почина първият българин с медал от олимпийски игри, dnevnik.bg, 29.01. 2017 г.
- ↑ а б в г д е ж з Борис Георгиев Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine., centersport.org, 30 януари 2017 г.
- ↑ Почина първият българин олимпийски медалист Борис Георгиев – Моката Архив на оригинала от 2018-03-10 в Wayback Machine., bgolympic.org, 30 януари 2017
- ↑ а б Почина първият български олимпийски медалист Борис Георгиев-Моката, nova.bg, 30 януари 2017
- ↑ Орден „Стара планина“ за Мария Гроздева и Моката
Външни препратки
редактиране- Правителството предлага Борис Георгиев (Моката) да бъде удостоен с орден „Стара планина“[неработеща препратка]
- Борис Георгиев – Моката с орден „Стара планина“-първа степен
- Борис Георгиев (р. 1929) — олимпийска статистика на сайта Sports-Reference.com(англ.)