Доброславци
Добросла̀вци е село в Западна България, част от район „Нови Искър“ на Столична община, област София. Населението му е около 1000 души (2020).
Доброславци | |
Вход към Доброславци с водната кула (вляво) | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1004 души[1] (15 март 2024 г.) 52,8 души/km² |
Землище | 19,02 km² |
Надм. височина | 547 m |
Пощ. код | 1247 |
МПС код | С, СА, СВ |
ЕКАТТЕ | 21662 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София Столица |
Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
Кметство – кмет | Доброславци Росен Николов (Възраждане) |
Доброславци в Общомедия |
География
редактиранеДоброславци е разположено на 547 метра надморска височина в североизточната част на Софийското поле, в южното подножие на Мала планина и на 15 километра северно от центъра на София.[2] Площта на землището му е 19,02 квадратни километра, като то граничи със землищата на селата Житен и Балша на запад, Церецел и Кътина на север, Славовци и Мировяне на изток и с Мрамор на юг. Самото село се намира в средата на южната половина на землището, където се сливат реките Габровница и Уршако. През селото минава река Доброславска, която е образувана от две малки рекички – Балшанска и Габровница.
История
редактиранеФолклорна етимология
редактиранеМестно предание свързва основаването на селото и етимологията на името му със заселването на дубровнишките търговци по нашите земи. Ако се приеме, че в „дубровнишката теория“ има известна доза истина, то следва, че Доброславци е основано в периода от края на XIII или началото на XV век. Основателят на селото, бил той дубровнишки търговец или някакъв местен болярин, е дал името на Доброславци (от Доброслав).
Според друга легенда, първоначално селото се наричало Пъшлево. През него минала циганка, която всички хора дарували. Тя се трогнала от голямото гостоприемство и казала: „Какви добри хора има в това село, а колко е лошо името му. Това село трябва да се нарече Добро село!", и после станало Доброславци.
Археология
редактиранеНамерените останки свидетелстват, че тук е кипял живот още от най-дълбока древност. Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността „Могилка“ (около 2 km северно от селото) са от времето на неолита (VI – IV хилядолетие пр.н.е.) и говорят за наличието на някакво селище. Каменните оръдия на труда могат да бъдат видени в етнографския музей, към Народно читалище „Пробуда-1921“ – Доброславци.
Древният историк Тукидид съобщава за три тракийски племена, които са обитавали земите на север от Витоша през II и I хилядолетие пр.н.е. Едно от тях били сердите, които основали Сердика (Средец, София) през VI век пр.н.е. Останки от културата на древните траки са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица, които са съществували до 1944 г. При Колективизацията са унищожени, без да бъдат проучени.
През I век пр.н.е. на Балканския полуостров нахлуват римляните. Те завладяват цяла Тракия, включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.
Османски период
редактиранеНай-стари писмени документи за селото са османски протоколни регистри на софийските кадии от XVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11.08.1550 г. Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449 г.
След Освобождението
редактиранеПо време на Студената война край селото е разположена Военновъздушна база, използвана за редовни тренировъчни полети на „МиГ-21“, а после и на „МиГ-23“.
На 31 август 2001 г. през селото преминава смерч, отнесени са покриви на къщи, десетки дървета са прекършени.
Военновъздушната база в Доброславци е закрита през 2003 година, а останалите след закриването ѝ около 300 хектара държавни терени не се използват в продължение на десетилетия. През 2009 г. правителството на Бойко Борисов обявява планове за изграждане върху тях от инвеститори от Близкия Изток на писта за „Формула 1“, но проектът не е реализиран.[3] През 2023 година служебното правителство на Гълъб Донев планира използването на терените от Национална компания „Индустриални зони“ за създаването на промишлена зона, насочена към производствота на части и принадлежности за автомобили.[3]
Население
редактиранеПри преброяването от 2011 година селото 98,7% от отговорилите жители на селото се самоопределят етнически като българи.[4] Традиционно основна религия е православието.
Управление
редактиранеДоброславци е кметство в район „Нови Искър“ на Столична община. На местните избори през октомври 2023 година за кмет е избран Росен Николов от националистическата партия „Възраждане“.[5] Преди това в продължение на три мандата кмет е Светла Крумова, избирана като независим кандидат.[6][7][8]
Селото е част от Двадесет и пети многомандатен избирателен район при парламентарни избори. На изборите през 2023 година най-много гласове получават ГЕРБ-СДС (30%), „Възраждане“ (19%) и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (14%).[9][10]
Икономика
редактиранеЗемите са плодородни и благоприятни за отглеждане на царевица, слънчоглед, жито, и люцерна за фураж, но повечето площи се използват за пасища на крави и кози. Печурки и челядинки се събират от местното население. В селото растат много сливови дървета. Отглеждат се също кокошки и пчели.
Фабрика на фирмата „Биопрограма“, производител на билкови чайове, е най-големият бизнес в селото. Има складове на фабриката за майонеза „Краси“, които са основното депо за разпределение към София. За разпределение на продукция към гр. София в селото има складова база и на минерални води „Хисар от извор №7“. Има и база за производство на мебели на фирма „Неосет“.
Има също цех за производство на перилни препарати, цех за изработка на дограма. В селото виреят и лозя, които в малки количества могат да се забележат в повечето дворове.
Инфраструктура
редактиранеВ селото има едно училище – общинското 179-о Основно училище „Васил Левски“,[11] което е с над 120-годишна история. Има книга за училището, написана от Лука Гълъбов – бивш учител и директор на училището. Трудът му се съхранява в читалището на селото.
Селото има парк в центъра, до рекичката.
Сребристата водна кула на с. Доброславци се вижда от голяма дистанция. В селото има изграден открит басейн, захранван с минерална вода, който не се отдава под аренда от няколко десетки години. Селото има и футболно игрище, непосредствено до басейна и в близост до цитираната по-горе сребриста водна кула.
В селото има детска градина.
Селото се обслужва от 3 автобусни линии на общинския Център за градска мобилност. Автобус 28 свързва селото с град Нови Искър и повечето села в район „Нови Искър“. Автобус 29, идващ от Балша, преминава през Доброславци и Мироване и стига до автостанция „Илиянци“ в столицата. Автобус 30, който е най-използваният в селото, идва от Балша, минава през Доброславци, продължава към Мрамор и стига до квартал „Обеля“ и метростанция „Обеля“ в София. Линията се движи на 30 минути в делник, на 40 минути в предпразник и празник.
Култура
редактиранеСъборът на селото е на Архангелов ден, отбелязван по стар стил на 21 ноември.
Известни личности
редактиране- Трайчо Доброславски (1903 – 1964) – политик от БКП
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Wikimapia – Let's describe the whole world! // wikimapia.org. Посетен на 25 ноември 2021.
- ↑ а б Европейски, азиатски и арабски компании ще инвестират в Доброславци // mediapool.bg. mediapool.bg, 2023. Посетен на 2023-05-06.
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ https://results.cik.bg/mi2023/tur1/rezultati/2246.html#/t/4/21662
- ↑ https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2246_21662.html
- ↑ https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2246_21662.html
- ↑ https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2246.html#/t/4/21662
- ↑ https://results.cik.bg/ns2023/protokoli/64/25/254621001.1.html
- ↑ https://results.cik.bg/ns2023/protokoli/64/25/254621002.1.html
- ↑ https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?67197[неработеща препратка]