Борис Изворски е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Борис Изворски
български революционер

Роден
Починал
Борис Изворски в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[1]

Роден е в 1897 година в боймишкото село Извор[2], тогава в Османската империя, днес Пиги, Гърция. След Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО. От септември 1922 година застава начело на Ениджевардарската околийска чета, като се сражава и с гръцки войски в Егейска Македония и със сръбски във Вардарска и успява да организира цялата околия. В 1923 година дейността на четата е ограничена поради засиления гръцки терор, а в 1924 година българското население се изселва от областта по българо-гръцката конвенция и четата прекратява дейността си.[3]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство[4], а през 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО. През 1925 година действа с чета от 23 души в Охридско[5]. В началото на 1928 година се намира в Албания заедно с Петър Шанданов и Пандо Кицов[6].

Изворски след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите. Оглавява чета при протогеровистката експедиция към Петрички окръг. Четата му се предава на военна част, но е предадена[7] край разложкото село Добринища на михайловиста Стоян Вардарски и всички четници – Васил Запрев, Борис Козов, Георги Наков, Пандо Кицов, Спас Стоянов, Георги Христов, Спас Вергов и Христо Андонов са убити.[8][9]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.352
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 183.
  3. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 135.
  4. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 – 91.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.168.
  6. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.272.
  7. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.300.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63 – 64.
  9. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934