Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Ѝзвор[1] (на гръцки: Πηγή, Пиги, до 1921 година Ίσβορος, Изворос[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 183 души население (2001).

Извор
Πηγή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 158 m
Население 183 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Извор е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изворъ е село в Гевгелийска каза със 190 жители българи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

По данни на Екзархията в 1910 година Извор е чифлигарско село с 28 семейства, 159 жители българи и една черква.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1928 година Извор е чисто бежанско село с 47 семейства и 180 жители бежанци.[8] Днес населението на селото се състои предимно от понтийски гърци, малко тракийци, власи и местни. Църквата, разположена на Коджадере, носи името „Свети Илия“.[9] В храма има икони на кулакийския зограф Николаос Константину.[10]

ЛичностиРедактиране

 
Стоян Димитров
Родени в Извор
  •   Атанас Ичов (Тано Ичев), български революционер, деец на ВМОРО,[11] македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[12]
  •   Борис Изворски (1887 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Гоно Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  •   Дельо Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  •   Зафир Танчев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  •   Мито Георгиев Делев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  •   Мито Колев Христов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Мито Траев Радналиев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[13]
  •   Стойко Дельов Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Стоян Димитров, български революционер от ВМОРО
  •   Тано Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Тодор Симовски (1924 – 1998), историк от Социалистическа република Македония
  •   Христо Николов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  •   Христо Траянов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[13]
  •   Яно Митрев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[3]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ίσβορος -- Πηγή
  3. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.194-195.
  6. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Извор на сайта на Дем Боймица.
  10. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  11. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 9549514560
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 321.
  13. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560