Борис Карлов (музикант)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Карлов.
Борис Карлов е български акордеонист. Той получава широко признание като основоположник на акордеонното свирене както в българската, така и в сръбската народна музика.
| Борис Карлов | |
| български акродеонист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 декември 1964 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | акордеон |
Биография
редактиранеБорис Карлов е роден на 11 август 1924 година в София[1] в циганско семейство.[2] Баща му Карло Алиев е известен тромпетист и флигорнист и ръководи популярната фолклорна Кореняшка група,[2] участваща редовно и в предавания на Радио „София“.
Борис от малък започва да свири с баща си – първоначално на окарина и флигорна, след това и на тамбура, а на дванадесетгодишна възраст започва да свири на акордеон.[2] Първият му акордеон е прост 48-басов инструмент марка „Хонер“, по-късно свири на 120-басов, а в разцвета на кариерата си – на италиански акордеон „Скандали“, специално изработен за него. Първите му записи са през 1940 година за Радио „София“ като част от Кореняшката група, от 1945 година записва самостоятелно за „Радиопром“, а по-късно и за югославската „Юготон“.[2]
След 1950 година Борис Карлов вече се ползва с голяма популярност и провежда множество турнета в България, но също и в Югославия, Австрия, Германия, Чехословакия. Той ръководи своя група „Наша песен“, в която в различни периоди участват известни народни певци, като Борис Машалов, Петър Терзиев, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева, Кайчо Каменов, Костадин Гугов, Радка Кушлева, Атанаска Тодорова, Славка Секутова, Мария Кокарешкова. Сред най-популярните му изпълнения са авторски обработки на народни хора, най-често от Шопската фолклорна област – Граовско, Радино, Дудино, Левскарско, Ганкино, Дайчово, Право, Еленино, Македонско, Ситно шопско хоро. Макар почти всичките му записи да са на българска народна музика, по време на концерти понякога изпълнява също сръбски, далматински и албански фолклор, както и популярна музика.[2]
Борис Карлов умира от остра бъбречна недостатъчност на 14 декември 1964 година в Кралево, по време на концертно турне в Югославия.[2]
Източници
редактиране- ↑ Boris Karlov. Legend of the Bulgarian Accordion // bourque-moreau.com, 2010 г. Архивиран от оригинала на 2006-05-04. Посетен на 5 октомври 2010 г.
- ↑ а б в г д е Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 478 – 481, 487 – 490.