Борис Карлов (музикант)

български акродеонист
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Карлов.

Борис Карлов е български акордеонист. Той получава широко признание като основоположник на акордеонното свирене както в българската, така и в сръбската народна музика.

Борис Карлов
български акродеонист
Роден
Починал
Етнос Цигани в България
Музикална кариера
Стил Българска народна музика
Инструменти Акордеон

БиографияРедактиране

Борис Карлов е роден на 11 август 1924 година в София[1] в циганско семейство. Баща му Карло Алиев е известен тромпетист и флигорнист и ръководи популярната фолклорна Кореняшка група,[2] участваща редовно и в предавания на Радио „София“.

Борис от малък започва да свири с баща си – първоначално на окарина и флигорна, след това и на тамбура, а на дванадесетгодишна възраст започва да свири на акордеон.[2] Първият му акордеон е прост 48-басов инструмент марка „Хонер“, по-късно свири на 120-басов, а в разцвета на кариерата си – на италиански акордеон „Скандали“, специално изработен за него. Първите му записи са през 1940 година за Радио „София“ като част от Кореняшката група, от 1945 година записва самостоятелно за „Радиопром“, а по-късно и за югославската „Юготон“.[2]

След 1950 година Борис Карлов вече се ползва с голяма популярност и провежда множество турнета в България, но също и в Югославия, Австрия, Германия, Югославия, Чехословакия. Той ръководи своя група „Наша песен“, в която в различни периоди участват известни народни певци, като Борис Машалов, Петър Терзиев, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева, Кайчо Каменов, Костадин Гугов, Радка Кушлева, Атанаска Тодорова, Славка Секутова, Мария Кокарешкова. Сред най-популярните му изпълнения са авторски обработки на народни хора, най-често от Шопската фолклорна област – Граовско, Радино, Дудино, Левскарско, Ганкино, Дайчово, Право, Еленино, Македонско, Ситно шопско хоро. Макар почти всичките му записи да са на българска народна музика, по време на концерти понякога изпълнява също сръбски, далматински и албански фолклор, както и популярна музика.[2]

Борис Карлов умира от остра бъбречна недостатъчност на 14 декември 1964 година в Кралево, по време на концертно турне в Югославия.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Boris Karlov. Legend of the Bulgarian Accordion. // bourque-moreau.com, 2010 г. Посетен на 5 октомври 2010 г. Архив на оригинала от 2006-05-04 в Wayback Machine.
  2. а б в г д Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 478 – 481, 487 – 490.