Ботьо Савов

Ботьо Савов
	Ботьо Савов
български писател
Роден	Ботьо Савов Стоянов 28 декември 1881 г. Стара Загора, Източна Румелия
Починал	11 март 1959 г. (77 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална Априловска гимназия; Софийски университет
Литература
Псевдоним	Ботйо
Течение	Символизъм (литература)

Ботьо Савов Стоянов е български писател.

Биография

Роден е на 28 декември 1881 г. в Стара Загора, в семейството на дребен търговец. Завършва Габровската гимназия, а след това и Педагогическото училище в Казанлък. Пет години е би начален учител – в родния си град и в Бургаски окръг. По-късно завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1918), след което работи като чиновник. Известно време е адвокат.

Първите си литературни опити прави още като ученик, а първото му публикувано стихотворение е през 1900 г. във в. „Искра“ (Казанлък). Първата му прозаична публикация е във в. „Огледало“. Публикува в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“.

Един от критиците и теоретиците на българския символизъм. Пише разкази, повести и романи, някои от които социални.

Подкрепя и пропагандира идеята на Л. Н. Толстой за непротивене на злото с насилие.

Умира на 11 март 1959 г. в София.

Съчинения

„Бабек“ (повест, 1928, 1935)
„Върложкия пътник“ (разкази, 1927)
„Замъкът на леди Фокс“ (роман, 1938)
„Майка“ (повест, 1923)
„Неранза“ (1921)
„Отец Игнатий“ (повест, 1929, 1930)
„Саули Бенгана“ (роман, 1934)
„Свети Йоан Рилски. Животописен разказ“ (1936, 1943)
„Хан Кардам. Животописен разказ“ (1937)
„Хан Телериг. Животописен разказ“ (1937, 1942)

Външни препратки

Източници

Константинов Г., Цв. Минков, Ст. Великов. Български писатели. Биографии. Библиография. София, Български писател, 1961.