Бразилска хевея
Бразилската хевея (Hevea brasiliensis), наричана още каучуково дърво, е дърво от семейство Млечкови, което е основен източник на естествен каучук.[2]
| Бразилска хевея | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Müll.Arg. | ||||||||||||||||||||
| Бразилска хевея в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание
редактиранеБразилската хевея е високо широколистен дърво, растящо на височина до около 43 m в дивата природа. Отглежданите дървета обикновено са много по-ниски, тъй като източването на латекс от дървото ограничава растежа му. Стеблото е цилиндрично и може да има подута основа с формата на бутилка. Кората е кафява, като вътрешната ѝ част изпуска латекс, когато е наранена. Листата растат по три и са спираловидно разположени. Съцветието включва отделни мъжки и женски цветове. Цветовете са ароматни, кремавожълти и нямат венчелистчета. Плодът представлява капсула, съдържаща три големи семена. Тя се отваря спонтанно, когато узрее.[3]
За нормален ръст на растението е нужен климат с равномерна средна температура около 25 – 27 °С и средногодишни валежи от 1500 – 2000 mm. Няма строги изисквания към почвата, макар да расте по-добре в богати на хумус почви с високо съдържание на грунтови води. Отглежда се главно в равнините и на по-ниските склонове на планините.[4]
Суроватката, оставаща след отделянето на каучука, съдържа около 0,6% протеини и може да се добавя към храната за животни.
История
редактиранеЮжноамериканското каучуково дърво първоначално расте единствено в Амазонската джунгла, ала увеличаващото се търсене и откриването на процеса на вулканизация през 1839 г. води до бум в региона. Дървото започва да се отглежда в Белем, Сантарем, Манаус (Бразилия) и Икитос (Перу) от 1840 до 1913 г. През 1872 г. са направени опити за отглеждане на H. brasilensis извън Бразилия. След известни усилия, 12 разсада покълват в Кралската ботаническа градина в Лондон. Те са изпратени в Индия за отглеждане, но загиват. През 1875 г. са внесени 70 хиляди семена в градината от Хенри Уикам.[5] Около 4% от тях покълват и на следващата година 2000 дървета са изпратени на Цейлон, а 22 са изпратени в ботаническата градина на Сингапур. Веднъж установил се извън родината си, каучукът започва да се разпространява из британските колонии. Към 1883 г. каучуковите дървета достигат Ява,[6] а към 1889 г. каучукови плантации вече са създадени на Малайския полуостров, където китайските работници са преобладаващата работна сила към началото на 20 век.[7] В днешно време, повечето каучукови плантации се намира в Южна и Югоизточна Азия, като към 2011 г. най-големите производители на каучук са Тайланд, Индонезия, Малайзия, Индия и Виетнам.[8] Отглеждането на дървото в Южна Америка приключва в началото на 20 век, поради болести по насажданията.
Източници
редактиране- ↑ Hevea brasiliensis (Müll.Arg.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Устав на Международната група за изследване на каучука. 2011. с. 14
- ↑ Hevea brasiliensis (Willd. ex A.Juss.) Müll.Arg. // Plants of the World Online. Kew Science. Посетен на 31 март 2017.
- ↑ Баранов В. Д., Устименко Г. В. Мир культурных растений. Справочник. Москва, Мысль, 1994. ISBN 5-244-00494-8. с. 152—154.
- ↑ Amazon – The Animation, Greepeace Digital. Artificial Environments, n/d. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2011-07-07. Посетен на 19 август 2009.
- ↑ Winchester, Simon. Krakatoa: The Day the World Exploded, August 27, 1883. HarperCollins, 2003. ISBN 0-06-621285-5. с. 223 – 224.
- ↑ Harold A. Crouch, Economic Change, Social Structure, and the Political System in Southeast Asia, Institute of Southeast Asian Studies: Singapore 1985, pp. 16 – 17 ISBN 9971-988-23-2
- ↑ The Top 5 Rubber Producing Countries // Top 5 of Anything. Посетен на 29 май 2017.