Хумус
- Тази статия е за почвения компонент. За ястието от Близкия изток вижте Хумус (храна).
Хумусът е много важна органична част на почвата, която до голяма степен определя естественото почвено плодородие. Хумусът е хранителната съставка на почвите. Образува се от разлагането на органичните остатъци в почвата — умрели растения, животни и микроорганизми.
Най-голямо количество органична материя в почвата постъпва от многогодишната тревиста растителност — 700–1500 kg/дка годишно, следвана от горската растителност — 300–700 kg/дка годишно. Останките от живелите в почвата животни са 20–50 kg/дка, а от микроорганизмите — около 7 kg/дка годишно.
Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес и протича под влияние на микроорганизмите.
Роля и значение на хумуса
редактиранеХумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за храненето на растенията вещества. По тази причина почвите с по-голямо съдържание на хумус са по-плодородни. От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Хуматите създават водоустойчива структура, с което се подобрява водния и въздушния режим на почвата и се повишава поглъщателната ѝ способност. Почвите, които съдържат повече хумус, имат по-добри агрофизични свойства – рохкав строеж, по-слаба пластичност, лесно се обработват и не се напукват силно при изсъхване.
Хумус в българските почви
редактиранеСъдържанието на хумус в българските почви е както следва:
Почви | Целина | Ниви | Съдържание на хумус, % в пласта | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
0 – 30 cm | 30 – 60 cm | |||||||
n* | n* | Целина | Ниви | Намаление, % | Целина | Ниви | Намаление, % | |
Черноземни карбонатни | 16 | 169 | 3,76 | 2,73 | 27 | 2,37 | 2,20 | 7 |
Черноземни типични | 17 | 67 | 4,03 | 2,88 | 29 | 2,72 | 2,24 | 18 |
Черноземни средно излужени | 11 | 168 | 3,61 | 2,72 | 25 | 2,29 | 1,94 | 15 |
Черноземни силно излужени | 4 | 81 | 3,74 | 3,13 | 16 | 2,91 | 2,18 | 26 |
Черноземни деградирани | 7 | 64 | 3,40 | 2,51 | 26 | 1,89 | 1,68 | 11 |
Тъмносиви горски | 9 | 63 | 2,90 | 2,21 | 24 | 1,45 | 1,47 | +1 |
Сиви горски | 10 | 92 | 2,59 | 1,85 | 29 | 2,37 | 0,94 | 3 |
Светлосиви горски псевдоподзолисти | 31 | 38 | 2,71 | 1,87 | 31 | 0,74 | 0,79 | +6 |
Канелени горски псевдоподзолисти | 14 | 45 | 1,72 | 1,11 | 35 | 0,69 | 0,78 | +12 |
Канелени средноизлужени | 15 | 38 | 2,31 | 1,96 | 15 | 0,88 | 1,22 | +28 |
Смолници излужени | 3 | 101 | 3,50 | 3,02 | 14 | 2,7 | 2,38 | 12 |
n – брой на изследваните проби |
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Филчева, Екатерина. Характеристика на почвите в България (по съдържание, състав и запаси на органично вещество; групиране на почвите в България). София, 2007. с. 191.