Бранко Младенович

Бранко Младенович (на сръбски: Бранко Младеновић или Branko Mladenović) е родоначалник на династията Бранковичи и властел при Стефан Душан.

Бранко Младенович
Бранко Младеновић
владетел на Охрид
Роден
Починал

Религия Сръбска православна църква
Семейство
Род Бранкови
Деца Никола Радоня
Вук Бранкович
Гъргур Голубич

БиографияРедактиране

Най-старите известни членове на фамилията са баща му войводата Младен и чичо му Никола. Присъствието на братята Младен и Никола е отразено още в двора на Стефан Милутин. Впоследствие Младен служи и на Стефан Дечански.[1] Територията на поземлените родови владения се е простира в района на Дреница, днешно Косово. Като гранични властели те енергично подкрепят военната кампания на Милутин срещу Византия.

Реалният възход на династията започва по времето на Стефан Дечански, когото те подкрепят в борбата му за престола срещу Стефан Константин. Като награда войводата Младен добива управлението на Требине и Драчевица, а брат му Никола е споменат като жупан в Северна Албания. След 1326 година войводата Младен умира и е наследен от сина си Бранко. Младен има и дъщеря – Радослава Бранкович женена за великия жупан Алтоман Войнович на Хум,[2] от който брак се ражда бъдещият властел на западносръбските земи Никола Алтоманович.

От баща си Бранко поема управлението на Требине. В сблъсъка на Стефан Душан със Стефан Дечански Бранко взема страната на младия крал и се отличава в превземането на Охридската област,[3] заради което е възнаграден с правото да я управлява,[4] а след обявяването на Душан за цар получава и севастократорска титла от него.

СемействоРедактиране

Бранко Младенович има трима сина и една дъщеря:

БележкиРедактиране

  1. Spremić, Momčilo (2005). "Бранковићи у историји и предању". Прекинут успон: српске земље у позном средњем веку. Belgrade: Завод за уџбенике и наставна средства. p. 330.
  2. Spremić, Momčilo (2004). "La famille serbe des Brankovic - considérations généalogiques et héraldiques" (PDF). Zbornik Radova Vizantološkog Instituta. 41: p.442
  3. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 365.
  4. Spremić, Momčilo (2005). "Бранковићи у историји и предању". Прекинут успон: српске земље у позном средњем веку. Belgrade: Завод за уџбенике и наставна средства. p. 329.
  5. Blagojević, Miloš (1989). Србија у доба Немањића [Serbia in the era of the Nemanjić (in Serbian). TRZ VAJAT. p. 218.]
  6. Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2002). Родослови српских династија [Genealogies of Serb dynasties] (in Serbian). Платонеум.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бранко Младеновић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.