Отваря главното меню
Никола Радоня
властел на Сяр
Починал: 3 декември 1399 г.

Никола Радоня (на сръбски: Никола Радоња) (? - 3 декември 1399 г.) от рода Бранковичи е сръбски властел от XIV век. В историческите извори е срещан също и с имената Радохна, Роман и Герасим.[1]

Никола е най-големият син на севастократор Бранко Младенович. Получава титлата „кесар“[2] и владее земи около Сяр.

След като съпругата му Елена умира заедно с двете им дъщери много млади (вероятно при чумна епидемия[3]), Никола се оттегля от светския живот и се замонашва под името Герасим. Това се случва след есента на 1364 г. още докато баща му е жив.[4] Благодарение на неговото влияние по-малкият му брат Вук Бранкович става първият сръбски феодал придобил ктиторски привилегии в Хилендарския манастир след падането на Сърбия под османска власт.[5] След смъртта на брат му Никола пренася тленните му останки и ги погребва в манастира Свети Павел в Света гора.[6] Самият той след като почива на 3 декември 1399 г. също е погребан на това място.[7]

СемействоРедактиране

Никола Радоня има брак с Елена, сестрата на Иван Углеша Мърнявчевич и на Вълкашин;[8], от която има две дъщери, починали млади.

ИзточнициРедактиране