Брещене
Брещене, известно още като Орайово, Ясьорен, Исьорен и Яс Йорен дере (на гръцки: Ωραίο, Орео, катаревуса: Ωραίον, Ореон) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово.
Брещене Ωραίον | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Мустафчово |
Географска област | Западна Тракия |
Надм. височина | 568 m |
Население | 718 души (2001) |
Пощенски код | 67100 |
География
редактиранеСелото се намира на южните склонове на Родопите. Разположено е на източния склон на висок рид. Отдалечено е на 25 км от град Ксанти и на 12 км от шосето Ксанти - Шахин - Демирджик.[1] Брещене със съставните си махали е най-западното разположено българоезично мюсюлманско село в Ксантийско. На запад от него са разположени някогашните български християнски села Габрово и Кръстополе, с чието население брещенци са в приятелски и дори в далечни роднински отношения. Районът е стръмен и горист. По поречието на реката, протичаща през махала Чай има рибарник и нещо като ресторант, които са местна атракция. Там дори гръцки семейства празнуват сватбени тържества.
История
редактиранеСтарото име на селището Обряшене, използвано в Габрово, Кръстополе и Брещене е известно благодарение на предание относно разпространението на исляма сред на жителите на селото.[2] 15 семейства от Брещене се преселват при възприемането на исляма от местните и се установяват в село Габрово, сред които Коруеви, Терзиеви и други.[3] В другото християнско село – Кръстополе се заселили Хълчеви, Салханови, Сивкови.[4]
Към 1942 година в селото живеят 1608 души-помаци. Патриарх Кирил посочва, че към 1943 година в селото има 441 домакинства, като допълнително посочва, че в махалите Чай, Ковачевица и Поповица има общо 70 домакинства, в Тиутоку 37, а в Стаматско 41.[5]
Основен поминък на брещенци някога и сега е отглеждането на тютюн сорт Джебел. Днес една част от населението се е изселила в Турция. Много брещенци днес живеят в град Ксанти.
Личности
редактиране- Родени в Брещене
- Хасан Ибрахимов (1920 – 2010), баща на американската актриса Рита Уилсън
Литература
редактиране- Митринов, Г. Една интересна особеност в говора на с. Исьорен, Ксантийско. – Български език, 2008, № 4, с. 79-87.
- Митринов, Г. Из Южните Родопи (Ксантийско) по стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 332-333.
Митринов, Г. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.
Бележки
редактиране- ↑ Патриарх Кирил. Българомохамедански селища в южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско): топонимно, етнографско и историческо изследване. София, Синодално издателство, 1960. с. 43.
- ↑ Шишков, Стою. Няколко историко-археологически материали из животът на българите в Ксантийско. // Родопски старини 3. 1890. с. 56.
- ↑ Коруев, П. Село Габрово, Ксантийско. София, 1984. с. 19.
- ↑ Вулев, Г. Село Кръстополе, Еникьой, Ксантийско. София, 1972. с. 17.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 136; 139.