Брещене

селище в Гърция

Брещене, известно още като Орайово, Ясьорен, Исьорен и Яс Йорен дере (на гръцки: Ωραίο, Орео, катаревуса: Ωραίον, Ореон) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово.

Брещене
Ωραίον
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 568 m
Население 718 души (2001)
Пощенски код 67100

ГеографияРедактиране

Селото се намира на южните склонове на Родопите. Разположено е на източния склон на висок рид. Отдалечено е на 25 км от град Ксанти и на 12 км от шосето Ксанти - Шахин - Демирджик.[1] Брещене със съставните си махали е най-западното разположено българоезично мюсюлманско село в Ксантийско. На запад от него са разположени някогашните български християнски села Габрово и Кръстополе, с чието население брещенци са в приятелски и дори в далечни роднински отношения. Районът е стръмен и горист. По поречието на реката, протичаща през махала Чай има рибарник и нещо като ресторант, които са местна атракция. Там дори гръцки семейства празнуват сватбени тържества.

ИсторияРедактиране

Старото име на селището Обряшене, използвано в Габрово, Кръстополе и Брещене е известно благодарение на предание относно разпространението на исляма сред на жителите на селото.[2] 15 семейства от Брещене се преселват при възприемането на исляма от местните и се установяват в село Габрово, сред които Коруеви, Терзиеви и други.[3] В другото християнско село – Кръстополе се заселили Хълчеви, Салханови, Сивкови.[4]

Към 1942 година в селото живеят 1608 души-помаци. Патриарх Кирил посочва, че към 1943 година в селото има 441 домакинства, като допълнително посочва, че в махалите Чай, Ковачевица и Поповица има общо 70 домакинства, в Тиутоку 37, а в Стаматско 41.[5]

Основен поминък на брещенци някога и сега е отглеждането на тютюн сорт Джебел. Днес една част от населението се е изселила в Турция. Много брещенци днес живеят в град Ксанти.

ЛичностиРедактиране

Родени в Брещене
  •     Хасан Ибрахимов (1920 – 2010), баща на американската актриса Рита Уилсън

ЛитератураРедактиране

  • Митринов, Г. Една интересна особеност в говора на с. Исьорен, Ксантийско. – Български език, 2008, № 4, с. 79-87.
  • Митринов, Г. Из Южните Родопи (Ксантийско) по стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 332-333.

Митринов, Г. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.

БележкиРедактиране

  1. Патриарх Кирил. Българомохамедански селища в южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско): топонимно, етнографско и историческо изследване. София, Синодално издателство, 1960. с. 43.
  2. Шишков, Стою. Няколко историко-археологически материали из животът на българите в Ксантийско.. // Родопски старини 3. 1890. с. 56.
  3. Коруев, П.. Село Габрово, Ксантийско. София, 1984. с. 19.
  4. Вулев, Г.. Село Кръстополе, Еникьой, Ксантийско. София, 1972. с. 17.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 136; 139.