Британско първенство по снукър

Британското първенство (на английски: UK Championship) е професионално състезание по снукър

То е 5-о от 8-те ранкинг състезания. Обикновено е смятано за най-престижното след Световното първенство. От 2011 г. се провежда в Йорк (York), преди това е провеждано в Телфорд (Telford), пак в Йорк, Борнмът (Bournemouth), Престън (Preston), Блакпул (Blackpool).

История редактиране

Първият турнир на Британското първенство е проведено през 1977 г., като в него са участвали само британски жители. Тогава Патси Фейгън спечели, побеждавайки Дъг Маунтджой с 12 – 9 фрейма и печели 2000 £.

Правилата са променени през 1984 г., позволявайки на всички професионалисти да участват (въпреки че до 2005 г., участват само играчи от Великобритания и Ирландия) в турнира. Британското първенство носи 1,5 пъти повече точки от всеки друг турнир, валиден за ранкинг системата. Изключение прави само Световното първенство, където точките се удвояват. Британското първенство дава много забележителни финални мачове. През 1980 г. Стив Дейвис печели първия си професионален турнир по σнукър. Година по-късно отново победител е Стив Дейвис, след като убедително побеждава Тери Грифитс с 16 – 3 фрейма. На следващата година Тери Грифитс се реваншира и успява да превземе върха на Британското първенство след трудна победа над Алекс Хигинс с 16 – 15 фрейма.

През 1983 г., Алекс Хигинс побеждава Стив Дейвис 16 – 15 фрейма, след като губи със 7 – 0 фрейма в края на първата сесия. Все пак през следващите 4 години (от 1981 до 1985) Стив Дейвис е господар на турнира с победи съответно над Алекс Хигинс, Уили Торн, Нийл Фолдс и Джими Уайт.

През 1988 г. Дъг Маунтджой побеждава новия господар на световния снукър Стивън Хендри с 16 – 12 фрейма. След този полуфинал Хендри има още 8 такива, печелейки 4 от тях – през 1989, 1990, 1984 и 1985 г. Финалист е бил през 1993, 1997, 2003 и 2006 г.

През 1989 г. финалът е уелски, като противопоставя Марк Уилямс и Матю Стивънс. Уилямс печели с 10 – 8 фрейма. Така задържат титлата от Британското първенство в рамките на Обединеното кралство. Единственият дотогава „чужденец“, тоест състезател, който не е от Великобритания, печелил състезанието е Дин Джънхуй през 2005 г. На финала той побеждава опитния Стив Дейвис с 10 – 6 фрейма. Това е първи финал на Стив Дейвис след почти 2-годишно прекъсване. Тогава ветеранът Стив е на 48 години. Интересното е, че Дин е само на 18 години и разликата във възрастта е най-голяма между участници е един финал – 30 години!

Кен Дохърти е играча, който има 3 финала на Британското първенство, но така и не успява да превземе върха. През 1994 г. е победен от Стивън Хендри с 10 – 5 фрейма, през 2001 г. отстъпва на Рони О'Съливан след размазващото 10 – 1, а година по-късно, 2002, от Марк Уилямс след оспорвана среща и резултат 10 – 9 фрейма.

Рони О'Съливан печели 4 пъти турнира. „Ракетата“ постига това през 1993, 1997, 2001 и 2007 г. с победи съответно над два пъти над Стивън Хендри, Кен Дохърти и Стивън Магуайър.

На Британското първенство през 2007 г. се изиграва най-дългия фрейм в историята в телевизионно излъчване на мач по снукър. Играчите, замесени в това постижение, са Марко Фу и Марк Селби, а самият фрейм продължава от 77 минути. През същото издание на турнира Рони О'Съливан постига своя седми максимален брейк от 147.

Турнирът е имал много различни спонсори през годините, включително Coral, Tennents, StormSeal, Royal Liver Assurance, Liverpool Victoria, PowerHouse, Travis Perkins и Maplin Electronics, спонсориран от Maplin Electronics.

Победители редактиране

Година	Победител	Опонент	Резултат	Сезон
неранкинг рурнир
1977	Патси Фейгън	Дъг Маунтджой	12 – 9	1977/78
1978	Дъг Маунтджой	Дейвид Тейлър	15 – 9	1978/79
1979	Джон Вирго	Тери Грифитс	14 – 13	1979/80
1980	Стив Дейвис	Алекс Хигинс	16 – 6	1980/81
1981	Стив Дейвис	Тери Грифитс	16 – 3	1981/82
1982	Тери Грифитс	Алекс Хигинс	16 – 15	1982/83
1983	Алекс Хигинс	Стив Дейвис	16 – 15	1983/84
ранкинг турнир
1984	Стив Дейвис	Алекс Хигинс	16 – 8	1984/85
1985	Стив Дейвис	Уил Торн	16 – 14	1985/86
1986	Стив Дейвис	Нийл Фолдс	16 – 7	1986/87
1987	Стив Дейвис	Джими Уайт	16 – 14	1987/88
1988	Дъг Маунтджой	Стивън Хендри	16 – 12	1988/89
1989	Стивън Хендри	Стив Дейвис	16 – 12	1989/90
1990	Стивън Хендри	Стив Дейвис	16 – 15	1990/91
1991	Джон Парът	Джими Уайт	16 – 13	1991/92
1992	Джими Уайт	Джон Парът	16 – 9	1992/93
1993	Рони О'Съливан	Стивън Хендри	10 – 6	1993/94
1994	Стивън Хендри	Кен Дохърти	10 – 5	1994/95
1995	Стивън Хендри	Питър Ебдън	10 – 3	1995/96
1996	Стивън Хендри	Джон Хигинс	10 – 9	1996/97
1997	Рони О'Съливан	Стивън Хендри	10 – 6	1997/98
1998	Джон Хигинс	Матю Стивънс	10 – 6	1998/99
1999	Марк Уилямс	Матю Стивънс	10 – 8	1999/00
2000	Джон Хигинс	Марк Уилямс	10 – 4	2000/01
2001	Рони О'Съливан	Кен Дохърти	10 – 1	2001/02
2002	Марк Уилямс	Кен Дохърти	10 – 9	2002/03
2003	Матю Стивънс	Стивън Хендри	10 – 8	2003/04
2004	Стивън Магуайър	Дейвид Грей	10 – 1	2004/05
2005	Дин Джънхуй	Стив Дейвис	10 – 6	2005/06
2006	Питър Ебдън	Стивън Хендри	10 – 6	2006/07
2007	Рони О'Съливан	Стивън Магуайър	10 – 2	2007/08
2008	Шон Мърфи	Марко Фу	10 – 9	2008/09
2009	Дин Джънхуй	Джон Хигинс	10 – 8	2009/10
2010	Джон Хигинс	Марк Уилямс	10 – 9	2010/11
2011	Джъд Тръмп	Марк Алън	10 – 8	2011/12
2012	Марк Селби	Шон Мърфи	10 – 6	2012/13
2013	Нийл Робъртсън	Марк Селби	10 – 7	2013/14
2014	Рони О'Съливан	Джъд Тръмп	10 – 9	2014/15
2015	Нийл Робъртсън	Лян Уънбо	10 – 5	2015/16
2016	Марк Селби	Рони О'Съливан	10 – 7	2016/17
2017	Рони О'Съливан	Шон Мърфи	10 – 5	2017/18
2018	Рони О'Съливан	Марк Алън	10 – 6	2018/19
2019	Дин Джънхуй	Стивън Магуайър	10 – 6	2019/20
2020	Нийл Робъртсън	Джъд Тръмп	10 – 9	2020/21
2021	Джао Синтонг	Лука Бресел	10 – 5	2021/22