1989
година
<< | 20 век | >> | |||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.
Световни събития
редактиране- 1 януари – Монреалският протокол влиза в сила
- 2 февруари – Червената армия напуска Кабул
- 3 февруари – Питър Бота подава оставка като президент на Южна Африка
- 3 февруари – След 35-годишно потисничество, парагвайският президент Алфредо Строснер е свален
- 14 февруари – Аятолах Хомейни издава фатва, инструктираща екзекуцията на автора на „Сатанински строфи“, Салман Рушди
- 14 февруари – Товарната врата на Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“ се отделя от самолета по време на полет над Тихия океан и причинява експлозивна декомпресия, която взривява няколко реда седалки и изхвърля от машината девет души, които губят живота си.
- 15 февруари – Съветският съюз завършва изтеглянето си от Афганистан.
- 7 март – Иран скъсва дипломатическите си отношения с Обединеното кралство.
- 24 март – нефтеният танкер „Ексон Валдес“ изтича край бреговете на Аляска и причинява една от най-големите екологични бедствия в историята
- 9 април – Трагедията от 9 април: Червената армия потиска антисъветските демонстрации със сила
- 15 април – Трагедията на стадион „Хилзбъро“ – 96 футболни фенове са смазани до смърт по време на мач между Ливърпул и Нотингам.
- 15 април – започват протестите на площад Тянанмън в Китай
- 29 май – България, Възродителен процес: На 29 май емисията на „По света и у нас“ на Националната телевизия започва с изявление на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, който призовава Турция да отвори границите си за български емигранти. Това изявление е началото на изселническа кампания, по-известна като „Голямата екскурзия“, която е последното мероприятие от поредицата репресивни действия на Българската комунистическа партия, насочени срещу българските турци и българските мюсюлмани от края на социалистическия режим.
- 3 юни – Китайската народна република изпраща военни части за евакуация на протестиращите на площад Тянанмън в Пекин след седем седмици демонстрации
- 4 юни – Солидарност спечели първите свободни избори в Полша след Втората световна война
- 3 ноември – в София се провежда екологична демонстрация срещу проектите Рила – Места организирана от „Екогласност“
- 9 ноември – Обединение на Германия: Разрушена е Берлинската стена.
- 16 ноември – Кадифената революция: В Чехословакия започва тих, почти безкръвен преврат, по време на който комунистическото правителство е изгонено
- 10 ноември – Генералният секретар на БКП Тодор Живков е свален от власт. С това започва преходът на България от Народна република (тоталитарен режим на управление на БКП) към демократична парламентарна многопартийна система на управление.
- 18 ноември – Провежда се първият свободен митинг в България, организиран от „неформалните сдружения“, КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“.
- 27 ноември – Полет 203 на „Авианка“ експлодира във въздуха над Колумбия и убива всички 107 души на борда и 3 души на земята. Картелът „Меделин“ поема отговорност за атаката.
- 22 декември – Йон Илиеску (Ion Iliescu) поема властта като президент на Румъния и слага край на комунистическия режим на Николае Чаушеску (Nicolae Ceauşescu),
- 25 декември – Румънският президент Николае Чаушеску е екзекутиран заедно със съпругата си
- 28 декември – Кадифената революция: Александър Дубчек е избран за председател на чехословашкия парламент
- 29 декември – Вацлав Хавел е избран за президент на Чехословакия в резултат на Кадифената революция
- 30 декември – Румънският Национален съвет за спасение реши да разруши Секуритате
Родени
редактиране- 3 януари
- Алекс Линц, американски актьор
- Кохей Учимура, японски гимнастик
- 6 януари – Анди Керъл, английски футболист
- 7 януари – Емилиано Инсуа, аржентински футболист
- 9 януари – Нина Добрев, българска актриса
- 11 януари – Пламен Крачунов, български футболист
- 18 януари
- Иван Цачев, български футболист
- Лазар Йовишич, сръбски футболист
- 19 януари – Дентиньо, бразилски футболист
- 27 януари – Жагурта Хамрун, алжирски футболист
- 28 януари – Виктор Нанков, бългаски футболист
- 1 февруари – Рики Пинейро, португалски футболист
- 4 февруари – Кристиян Узунов, български футболист
- 12 февруари – Мартин Калчев, български каратист
- 13 февруари – Атанас Зехиров, български футболист
- 20 февруари – Николай Чипев, български футболист
- 21 февруари
- Вадис Оджиджа-Офое, белгийски футболист
- Корбън Блу, американски актьор и певец
- 23 февруари – Килиан Шеридън, ирландски футболист
- 27 февруари – Владислав Митев, български футболист
- 28 февруари – Емануил Кетенлиев, български фътболист
- 16 февруари – Елизабет Олсън, американска актриса
- 1 март – Карлос Вела, мексикански футболист
- 4 март – Бранимир Костадинов, български футболист
- 5 март – Стърлинг Найт, американски актьор и певец
- 6 март – Агнешка Радванска, полска тенисистка
- 8 март – Веселин Цветковски, български футболист
- 9 март – Ким Тейон, южнокорейска певица
- 12 март
- Валентин Димов, български тенисист
- Славена Вътова, български модел
- 16 март – Тио Уолкът, английски футболист
- 23 март – Ерик Максим Чупо-Мотинг, германски футболист
- 25 март – Скот Синклеър, английски футболист
- 26 март – Костадин Велков, български футболист
- 28 март – Пламена Петрова, българска поп и попфолк певица
- 7 април – Франко Ди Санто, аржентински футболист
- 18 април – Джесика Чонг, южнокорейска певица и моден дизайнер
- 19 април – Марко Арнаутович, австрийски футболист
- 23 април – Никол Вайдишова, чешка тенисистка
- 26 април – Стефан Станчев, български футболист
- 27 април – Мариан Ярабица, словашки футболист
- 2 май – Беноа Кое, френски футболист
- 5 май – Крис Браун, певец
- 6 май
- Генади Луго, български футболист
- Ариа, българска попфолк певица и модел
- 11 май – Джовани дос Сантос, мексикански футболист
- 12 май – Джулия, българска попфолк певица
- 15 май – Съни – южнокорейска певица
- 19 май – Даниел Генов, български футболист
- 24 май – Емил Конрад, български влогър
- 1 юни – Селин Шекерджи, турска актриса
- 4 юни – Елдар Касимов, азербайджански певец
- 17 юни – Симон Батъл, американска певица и актриса († 2014 г.)
- 22 юни – Алиун Папа Диуф, сенегалски футболист
- 7 юли – Клеър Холт, австралийска актриса
- 9 юли – Христо Крачанов, български футболист
- 12 юли
- Иван Караджов, български футболист
- Фийби Тонкин, австралийска актриса и модел
- 16 юли – Гарет Бейл, уелски футболист
- 23 юли
- Даниъл Радклиф, британски актьор
- Кристоф Бухнер, германски футболист
- 28 юли – Албин Екдал, шведски футболист
- 31 юли – Виктория Азаренка, беларуска тенисистка
- 1 август – Стефани Хуанг, американска певица
- 3 август – Сам Хътчинсън, английски футболист
- 4 август – Уан Хао, китайски шахматист
- 5 август – Райън Бертранд, английски футболист
- 8 август – Сесил Каратанчева, българска и казахстанска тенисистка
- 15 август – Джо Джонас, американски певец, музикант и актьор
- 19 август – Екатерина Карабашева, българска поетеса и писателка
- 21 август
- Джъд Тръмп, английски професионален играч на снукър
- Хейдън Пенетиър, американска певица и актриса
- 30 август – Юмико Ашикава, японски певец
- 1 септември
- Бил Каулиц, немски певец и песнописец
- Даниел Стъридж, английски футболист
- Том Каулиц, немски китарист
- 2 септември – Алешандре Пато, бразилски футболист
- 5 септември – Катерина Греъм, американска актриса и певица
- 12 септември – Йосеф Йосефсон, исландски футболист
- 13 септември – Томас Мюлер, немски футболист
- 17 септември – София Джамджиева, българска актриса
- 22 септември
- Хюйон южнокорейска певица и танцьорка
- Сабине Лисицки, германска тенисистка
- Тодор Георгиев, български футболист
- 29 септември – Константин Джорошки, български инженер-мениджър
- 1 октомври – Бри Ларсън, американска актриса и певица
- 3 октомври – Кристиан Мускалу, румънски футболист
- 5 октомври – Цветелина Янева, българска попфолк певица
- 13 октомври – Брено, бразилски футболист
- 14 октомври – Миа Вашиковска, австралийска актриса
- 23 октомври – Айсис Тейлър, американска порно актриса
- 29 октомври – Лейля Лидия Туутлу, турска актриса и модел
- 8 ноември – Джан Яман, турски актьор
- 10 ноември
- Димитър Димитров, български футболист
- Салас Окечукво, нигерийски футболист
- 20 ноември – Артак Дашан, арменски футболист
- 5 декември – Куон Юри, южнокорейска певица
- 13 декември – Тейлър Суифт, американска певица, авторка на песни и актриса
- 15 декември – Арина Родионова, руска тенисистка
- 27 декември – Катерина Лахно, украинска шахматистка
- 31 декември – Цветан Соколов, български волейболист
Починали
редактиране- ? – Боню Ангелов, български филолог (р. 1915 г.)
- ? – Димитър Ценов, български поет (р. 1941 г.)
- 7 януари – Хирохито, император на Япония (р. 1901 г.)
- 23 януари – Салвадор Дали, испански сюрреалист (р. 1904 г.)
- 3 февруари – Джон Касавитис, американски актьор (р. 1929 г.)
- 7 февруари – Васил Акьов, български сценарист (р. 1924 г.)
- 12 февруари – Томас Бернхард, австрийски писател
- 22 февруари – Шандор Марай, унгарски писател
- 24 февруари – Тодор Панайотов, български художник (р. 1927 г.)
- 27 февруари – Конрад Лоренц, австрийски зоолог, лауреат на Нобелова награда за медицина през 1973 г. (р. 1903 г.)
- 28 февруари – Херман Бургер, швейцарски писател (р. 1942 г.)
- 4 март – Михаил Люцканов, български певец
- 20 март – Стоян Венев, български художник (р. 1904 г.)
- 22 март – Хорхе Лазаров, уругвайски музикант
- 10 април – Николай Гринко, украински актьор
- 19 април – Дафни дю Морие, британска писателка
- 30 април – Серджо Леоне, италиански режисьор
- 20 май – Джон Хикс, британски икономист (р. 1904 г.)
- 27 май – Арсений Тарковски, руски поет и преводач
- 3 юни – Рухолах Хомейни, ирански политик и духовник (р. 1900 г.)
- 9 юни – Волфдитрих Шнуре, немски писател (р. 1920 г.)
- 23 юни – Мишел Афлак, политик и идеолог
- 4 юли – Леда Тасева, българска актриса
- 5 юли – Факира Мити, български илюзионист (р. 1910 г.)
- 6 юли – Янош Кадар, унгарски политик (р. 1912 г.)
- 16 юли – Херберт фон Караян, австрийски диригент (р. 1908 г.)
- 3 септември – Гаетано Ширеа, италиански футболист
- 4 септември – Жорж Сименон, френски писател от белгийски произход (р. 1903 г.)
- 12 септември – Стерьо Спасе, албански писател (р. 1914 г.)
- 15 септември – Робърт Пен Уорън, американски поет
- 4 октомври – Греъм Чапман, британски актьор и писател
- 15 октомври – Данило Киш, писател и преводач
- 22 октомври – Денчо Знеполски, деец на БКП, партизанин, военен деец
- 31 октомври – Георги Парцалев, български актьор (р. 1925 г.)
- 1 ноември – Михаела Рунчану, румънска певица и учителка (р. 1955 г.)
- 5 ноември – Владимир Хоровиц, руски пианист (р. 1903 г.)
- 12 ноември – Долорес Ибарури, испанска комунистка
- 22 ноември – Стефан Никушев, български футболист
- 14 декември – Андрей Сахаров, руски физик, лауреат на Нобелова награда за мир през 1975 г. (р. 1921 г.)
- 16 декември – Лий Ван Клийф, американски актьор (р. 1925 г.)
- 17 декември – Асен Панчев, български футболист (р. 1906 г.)
- 22 декември – Самюъл Бекет, ирландски драматург, поет и романист, лауреат на Нобелова награда за литература през 1969 г. (р. 1906 г.)
- 23 декември – Милко Гайдарски, български футболист (р. 1946 г.)
- 25 декември – Николае Чаушеску, президент на Румънската Социалистическа Република от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г. (р. 1918 г.)
- 27 декември – Зуко Джумхур, босненски писател и художник (р. 1921 г.)
Нобелови награди
редактиранеБиблиография
редактиране- 1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 4. Съставител Пламен Дойнов. Изд. Ciela, София, 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- „1989 г. в спомените на Едвин Сугарев“, БНТ, До Европа и напред, 9 октомври 2022 г.
- „1989 г. в спомените на поета Едвин Сугарев - II част“, БНТ, До Европа и напред, 19 октомври 2022 г.