Буквуване

Буквуване (или чуждицата спелуване, от англ. spell, spelling) е система за произнасяне на отделни букви чрез цели думи, започващи с дадената буква при гласово общуване по комуникационен канал с ниско качество – изкривяване на сигнала, фонов шум и др.

Набора от думи, наричан фонетична азбука, се различава в различните езици и различните системи за буквуване. Обикновено думите са еднотипни, но почти винаги са съществителни: нарицателни, лични имена, географски обекти.

Български системи

В България са разпространени две системи – с лични имена, и с имена на български градове. Много често се използва някаква смес от двете, в която точното съотношение зависи от използващия я.

Българска система с градове

А – Айтос Б – Бургас В – Варна Г – Габрово Д – Димитровград/Добрич Е – Елена Ж – Жеравна З – Златица И – Ивайловград Й -

К – Карлово/Карнобат Л – Ловеч М – Монтана (Михайловград) Н – Несебър О – Оряхово П – Пловдив Р – Русе С – София Т – Троян У – Угърчин

Ф - Х – Хасково Ц – Царево Ч – Челопеч Ш – Шумен Щ - Ъ – „ер голям“ (не се буквува) Ь – „ер малък“ (не се буквува) Ю - Я – Ямбол

Българска система с лични имена

А – Ангел Б – Борислав В – Велин Г – Георги Д – Димитър Е – Елена Ж – Живка З – Златка И – Иван Й – Йордан

К – Кирил Л – Любомир М – Мария Н – Никола(й) О – Огнян П – Петър Р – Радка С – Стоян Т – Тодор У -

Ф – Филип Х – Христина Ц – Цветан Ч – Чавдар Ш - Щ - Ъ – „ер голям“ (не се буквува) Ь – „ер малък“ (не се буквува) Ю – Юрий Я – Яна

Чуждестранни системи

В различните страни и езици системите отразяват използваната азбука и особеностите на дадената култура.

• Международна фонетична азбука

Външни препратки

• Фонетични азбуки на различни езици ((en))
• Списък на фонетични азбуки, FAQs.org ((en))

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.