Буков сечко

вид насекомо

Буков сечко (Morimus funereus), наричан също маслар, е бръмбар от семейство Сечковци, срещащ се и в България.

Буков сечко
Morimus funereus up.JPG
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
семейство:Сечковци (Cerambycidae)
триб:Lamiini
род:Morimus
вид:Буков сечко (M. funereus)
Научно наименование
Mulsant, 1863 г.
Синоними
  • Morimus asper funereus Mulsant, 1862 г.
Буков сечко в Общомедия
редактиране

Някои автори разглеждат Morimus funereus като подвид на Morimus asper,[2] при което научното му название става Morimus asper funereus.

ОписаниеРедактиране

 
Буков сечко в с. Очуша, България

Тялото е тънко и издължено с размери 1,6 – 3,8 cm. Цветът на тялото е сивосин с четири черни петна на елитрите. Мъжкият е с по-дълги антени от самото тяло.[3]

Окраската му има защитна функция наподобявайки шарките на кората на бука, върху който често се намира. Друг вид сечко – Rosalia alpina, също обитава буковите гори и затова има много подобна окраска. Това е пример за конвергентна еволюция – процес при който неродствени видове придобиват еднакви белези заради сходни характеристики на средата в която живеят. Rosalia alpina се отличава с по-издълженото си тяло, силно удебелени и окосмени крайчета на членчетата на антените и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.

РазпространениеРедактиране

Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа. Среща се в цяла България.

Начин на живот и храненеРедактиране

Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.

РазмножаванеРедактиране

Жизненият цикъл продължава 3 – 4 години, а възрастните индивиди се появяват през април – август.

ИзточнициРедактиране

  1. Morimus funereus (Mulsant, 1863). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)
  2. IUCN 2010. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4.. Посетен на 7 декември 2010
  3. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3