Балкански полуостров

геополитически и културен регион в Югоизточна Европа
(пренасочване от Югоизточна Европа)

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа. Той включва 13 държави: 7 изцяло разположени там (Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Гърция и България); 3, на които по-голямата част е там (Словения, Хърватия и Сърбия), и 3, на които много малка част е там (Италия, Румъния и Турция). Площта му е около 466 877 km², а населението е около 70 млн. души, като то е разпределено неравномерно. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения, но в повечето източници за такава се приема река Дунав от делтата ѝ в Черно море до устието на река Сава, а след това условната линия до върха на Триесткия залив. Дължина от запад на изток около 1260 km, от север на юг – 950 km.[1]

Географска карта на Балканския полуостров

История на наименованието

редактиране

Наименованието Балкански полуостров, свързано с планината Балкан / Хемус / сега Стара планина, е предложено за първи път в научните среди от немския географ Йохан Август Цойне (1778 – 1853) през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на Земята“. Предлагайки го, Цойне се ръководи от аналогията с другите два южни европейски полуострова: Апенински полуостров и Пиренейски полуостров, които получават имената си от планините, съответно Апенини и Пиренеи, които ги доминират или ограничават. Според популярната версия, името „балкани“ е с турски произход, означава „зелени, гористи планини“, и е свързано с нахлуването на османците през XIV век. Те наричат главната планинска верига Kocabalkan или само Balkan. На елините тя е известна като Άιμος, на славяните като Маторни гори, а на българите като Стара планина. Според други изследователи названието Балкан е още от тракийско време и се е ползвало паралелно с Хем / Хемус и Стара планина.[2]:с. 34

На второ място, вероятно немският географ е повлиян от наложената от античните географи погрешна представа, че Хемус пресича целия полуостров без прекъсване от Черно до Адриатическо море, като не само дава географски облик на земите южно от река Дунав, но и ги отделя от останалата територия на Европа. По-късно представата е променена, но името остава.

География

редактиране
 
Изглед от Стара планина.
 
Дубровник в Хърватия е обект на ЮНЕСКО от 1979 г.

Брегова линия

редактиране

Бреговете на Балканския полуостров са силно разчленени, предимно високи, стръмни, с изобилие от малки заливи. Разчленеността на бреговата линия и количеството на островите е много голямо по крайбрежието на Адриатическо (т.н. далматински тип бряг) и Егейско море и много слабо по крайбрежието на Черно море. Покрай бреговете на Балканите се намират много острови, като общата им площ е около 21,5 хил. km².[1]

Релефът е преобладаващо планински. Характерна особеност е силната разчлененост на релефа и наличието на многочислени междупланински котловини. В североизточната му част са разположени планините Пирин, Рила (връх Мусала, 2925 m, най-високата точка на полуострова), Родопи. На север от Родопите, отделена от тях с обширната Горнотракийска низина се простира Стара планина, която на север постепенно се понижава към хълмистата Дунавска равнина. За тези планини е характерно преобладаването на относително полегати склонове и върхове с меки очертания. В Рила и Пирин релефът е от алпийски тип. Покрай целия западен бряг на Балканския полуостров се простират Динарските планини, преминаващи на юг в планинската система Пинд и планините на полуостров Пелопонес. Тези планини се отличават със стръмни склонове, обилие от дълбоки ждрела и каньони и предимно платообразни върхове. Тук широко са застъпени карстовите форми на релефа, особена на запад и северозапад в Динарските планини (платото Карст). Равнините са разположени предимно в периферните райони на полуострова и отчасти във вътрешнопланинските понижения. Най-големите от тях са Горнотракийската, Солунската, Тесалийската и Албанската низина и южните части на Долнодунавската и Среднодунавската низина.[1]

Геоложки строеж

редактиране

Геоложкия строеж на Балканския полуостров е продукт на Алпийската орогенеза. В неговите предели са разположени три древни масива: Пелагонийски, Родопски и Сърбо-Македонски, които са изградени от докамбрийски кристалинни шисти и гнайси, усукани и смачкани през Байкалската орогенеза и пронизани с къснопалеозойски гранити. Част от масивите, особено Сърбо-Македонския, са покрити с чехъл от мезозойски и кайнозойски, а на места и палеозойски наслаги.

На северозапад и запад, покрай бреговете на Адриатическо и Йонийско море се простира Динарската нагъната система (т.н. динариди), състояща се от три зони. Външната зона на динаридите се състои от карбонатни мезозойски слоеве, кредни и палеогенски флишеви скали и усложнена система от гънки и навлаци, обърнати към Адриатическо море. В средната зона са широко развити варовиците (от триаска до еоценска възраст) съставляващи големи блокови ядки. На изток в ядрата на полегатите антиклинали излизат горнопалеозойски глиненсти шисти. Трерата, Вътрешна Динарска зона, се простира през Босна и Херцеговина към Сърбия и представлява сложна нагъната система, възникнала от геосинклиналните понижения, които са съществували през палеозоя и мезозоя, чак до палеогена. Широко са представени мощни вулканогенни слоеве от палеозойски и мезозойски основни и ултраосновни интрузии, кредни флишеви скали и тук-таме кайнозойски гранитоиди. Тази зона е привързана към система от големи разломи, покрай които е разположена и от които е ограничена. В Сърбия тя се разделя на две тесни ивици, обхващащи от двете страни Пелагонийския масив. Една от тях – Вардарската – отделя Пелагонийския масив от Сърбо-Македонския и Родопския и продължава на юг под дъното на Солунския залив. Тя изгражда сложно построения Вардарски синклинорий, образуван от геосинклиналното понижение. Другата ивица се простира от западната част на Пелагонийския масив на юг, образувайки сложно построената зона на планината Пинд в Гърция, простира се до полуостров Пелопонес и продължава нататък на остров Крит. На север и северозапад от Родопския масив са разположени редица депресии. Те ограничават от север Стара планина и представляват система от антиклинории и синклинории. Ядрата на антиклинориите са изградени от докамбрийски кристалинни шисти и скали с ордовишка, силурска, девонска и особено горнокарбонска и пермска възраст, а периферните им части – от мезозойски скали. В североизточните части на Стара планина широко са развити кредните и палеогенските флишеви скали. По северната периферия на планината се простира система от гънки на Предбакана, изградени от юрски и кредни породи, а още по̀ на север е Мизийската плоча, заемаща голяма част от Долнодунавската низина. На полуострова са разположени и множество мезозойски грабени и депресии, запълнени с неогенски седименти, а на места и с вулканични андезити. По известните са Тракийската, Пловдивската, Старозагорската, Косово поле и др.[1]

Климатът в северните и централните части на Балканите е умереноконтинентален, със студена и снежна зима и горещо и сухо лято, а в останалите части е средиземноморски. Освен тези основни типове се наблюдават и различни преходни видове климат, в т.ч. и височинната климатична поясност. Средната юлска температура варира от 22 °C до 27 °C, а средната януарска от −1 °C до 11 °C в равнините, до −5 °C в планините. Климатът на юг и на запад е средиземноморски, с горещо лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 26 °C, а средната януарска е 10 °C. Климатът на северозапад е океански, с топло лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 22 °C, а средната януарска е 5 °C. В планините се наблюдава височинна поясност. Западните части са влажни (годишното количество на валежите може да достига 5000 mm), а на изток и юг валежите са значително по-малко (понякога под 500 mm годишно).[1]

Хидрография

редактиране

Най-дългите реки на полуострова са Марица, Велика Морава, Искър и Струма и пограничните Дунав и Сава. Повечето реки са планински, с многобройни бързеи (особено в горните течения), като често се редуват участъци с планинско и равнинно течение. Подхранването е основно снежно и дъждовно, пълноводието е през зимата и пролетта, а маловодието през лятото, когато малките реки на юг и изток често пресъхват. Реките имат голям енергиен потенциал и се използват за напояване, а най-големите са плавателни. Най-големите езера на Балканския полуостров са Шкодренското, Охридското, Преспанското и др. и са разположени в тектонски падини. Има множество карстови, а в Рила и Пирин – ледникови езера. Покрай река Дунав широко са представени крайречните езера.[1]

В южната част на полуострова преобладават субтропичните канелени, типичните планинско-канелени и карбонатни почви. По Адриатическото крайбрежие широко разпространени са червеноцветните почви терароса. В планинските и предпланинските райони в северната част на полуострова са развити кафявите планинско-горски и излужените карбонатни планинско-горски, а също и типичните кафяви горски почви. В Дунавската равнина са разпространени черноземните и преходните от кафяви горски към канелени, а по долината на река Марица – чернозем-смолниците.[1]

Флора и фауна

редактиране

Във флористично отношение Балканския полуостров е най-богата част на Средиземноморието (над 6,5 хил. вида растения). Голям е процентът на ендемичните видове (окло 27%). На юг голяма част от склоновете на планините са скалисти и голи. Тук в долния пояс е развита средиземноморска растителност с вечнозелени дъбови и борови гори и големи храстови масиви (макия). Над 400 – 500 m, а също в по-северните райони е развит преходен пояс с гори от вечнозелени и листопадни широколистни видове, като са характерни ксерофитните листопадни храсти (шибляк). На север и в планините във вътрешността на полуострова преобладават гори от средноевропийските видове: в долния пояс – предимно листопадни дъбови, а нагоре – букови и иглолистни (ела и бор). Горната граница на горския пояс е на височина 1800 – 2000 m. В равнините в крайните североизточни части на полуострова се среща степна растителност. Почти повсеместно естествената растителност е силно изменена от човешката дейност. Степните и лесостепните пространства на север и изток са земеделски усвоени и се отглежда царевица, пшеница, тютюн, лозя, сливови и ябълкови градини, а на юг, освен горе изброените – маслини, цитруси, нар. Поради недостатъчното количество на валежите големи части от полуострова се нуждаят от изкуствено напояване.[1]

Бозайниците са представени от лисица, видра, дива котка, дива свиня, благороден елен, сърна, мечка, вълк, чакал, рис, къртица, мишка. Има богата и разнообразна птича фауна, влечугите са гущери, змии, костенурки, а земноводните – тритон, жаба и др.

Полезни изкопаеми

редактиране

Недрата на Балканите са богати на черни и кафяви въглища (България, Сърбия, Босна и Херцеговина). Находищата на нефт и природен газ са редки, затова в енергийната система на полуострова преобладават водноелектрическите централи. Находищата на желязна руда са бедни, но често се срещат находища на цветни метали (мед, олово, цинк, хром, манган, боксити).

Историко-географски и етнографски области на Балканите

редактиране
 
Анимирана история на Балканите от 1796 г. до наши дни

Балканите през Античността

редактиране

Балканите през Средновековието

редактиране

Османско нашествие и владичество на Балканите (1353 – 1923[3])

редактиране

Освободителни движения и национални революции (1800 – 1878)

редактиране

Сърбите възстановяват своята държавност през 1817 г., но са формално признати през 1833 г., а напълно независими стават през 1878 г. Българите възстановяват своята държавност през 1878 г., а пълна независимост извоюват през 1908 г. Гърците постигат своята независимост през 1832 г.

Периодът от протичането на Берлинския конгрес до Първата световна война се отличава с крехко равновесие на Балканите, силно противопоставяне на националните каузи на балканските държави една с друга, постепенно изтласкване на османската държава и постоянно променящи се взаимноинтересни сътрудничества между балканските държави и великите сили.[4]

Превръщането на Балканите в „барутен по̀греб“ (1878 – 1912)

редактиране

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

Първа световна война (1914 – 1918)

редактиране

Втора световна война (1939 – 1945)

редактиране

През по-голямата част от времетраенето на ВСВ, Царство България е съюзник на Германския райх. Югославия и Гърция са окупирани от немските войски, а Албания от италианските. Част от земите, попадащи по това време в пределите на Югославия и Гърция, са предадени на българския цар и минават под българска администрация.

След Втората световна война (1945 – 1949)

редактиране

Студена война (1949 – 1989)

редактиране

Повечето балкански страни след края на ВСВ попадат в съветската сфера на влияние. Впоследствие Югославия се отдалечава от влиянието на СССР и се насочва към повече сътрудничество със Запада и страните от Третия свят. След настъпилия разрив между Тито и Сталин, пропадат и опитите България и Албания да бъдат присъединени към Югославия. Албания се насочва към сътрудничество с КНР, защото междувременно е настъпил разрив и между СССР и Китай. България и Румъния продължават тясното си сътрудничество с СССР. Във връзка с плановете за създаване на по-широка югославска федерация, българските комунисти заедно с югославските комунисти провеждат политика на изкуствено създаване на македонско национално самосъзнание в земи, където мнозинството от населението преди ВСВ се е възприемало като българско. Единствените страни, които не стават комунистически, са Гърция и Турция поради разработената от американския президент Хари Труман доктрина „Труман“, според която не бива да се допуска съветско влияние в Гърция, Турция и Иран.

В Гърция обаче от 1967 до 1973 г. властва Режимът на черните полковници, който е военен авторитарен режим. През 1974 г. е сложен край на Кралство Гърция и гръцката държава е преобразувана от конституционна монархия в парламентарна демокрация.

Пост-комунизъм (след 1989)

редактиране

След падането на Берлинската стена и разпада на Източния блок, значението на идеологическото разделение намалява, но за сметка на това се разгръща противпоставяне по линия на цивилизационно-културната принадлежност. В Русия се развива идеята за евразийството, от което произтичат определени интереси към Балканите специално, но същевременно в Турция набира сила неоосманисткото движение, което също заявява интереси към Балканите. Двете направления се оказват в състояние на взаимна преплетеност, като ту си сътрудничат, ту се противопоставят.[5]

Гръцко-турско напрежение (2018)

редактиране

На 1 март 2018 г. двама гръцки войници са задържани от турските гранични власти след навлизане на турска територия поради влошени метеорологични условия. След отказ да следват обичайната практика, турските съдебни власти отказват да върнат войниците на Гърция, което става повод за развитието на поредица от взаимни предизвиквания и размяна на заплахи между гръцкото и турското правителства. В първата седмица на април 2018 гръцките власти одобряват спешно 1 млрд. евро допълнителни военни разходи, предназначение за ВВС и ВМС, както и разполагането на 7000 военни по протежението на цялата гръцко-турска граница (морска и сухоземна). От своя страна, Турция в края на март приключва изграждането на противотанково съоръжение около Одрин на стойност 100 млн. американски долара.[6]

Пандемията от COVID-19 (2020 – 2021)

редактиране

Балкански държави

редактиране

Държавите на Балканския полуостров се делят на три групи:

  • изцяло разположени на Балканите
  • по-голямата част от чиито територии са на Балканите
  • които имат съвсем малка територия на Балканите

Държави, изцяло разположени на Балканите

редактиране

Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите

редактиране

Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите

редактиране

Политическо устройство

редактиране

Парламентарните републики на Балканите са: България, Гърция, Сърбия,[7] Черна гора, Косово, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия. Изключение прави Румъния, която е полупрезидентска република и Турция, която става президентска република след референдум, проведен през 2018 г.

Стопанство

редактиране

Общи данни

редактиране
БВП на балканските държави по номинал и ППП към 2017 г. (по оценки на МВФ) в млн. международни долари[8]
Държава БВП по номинал (2017 г.)[9] БВП по ППП (2017 г.)[9]
Турция 841,206 2 132 717
България 55,954 152,079
Гърция 204,299 302,150
Румъния 204,943 470,312
Сърбия 39,366 107,131
Северна Македония 11,416 31,924
Албания 13,001 36,198
Черна гора 4,405 10,934
Босна и Херцеговина 17,457 44,462
Хърватска 53,481 100,006
Страна Брутна ММРЗ,[10] 2020 г. (евро) Коефициент на Джини ИЧР Годишен ръст на инфлацията Безработица[11] Работна сила
България 312[12] 39.6 0.816 Пример 5.6%[13] Пример
Турция 447[14] 41.9 0.806 Пример 13.6%[15] Пример
Гърция 650 32.3 0.872 Пример Пример Пример
Румъния 468 или 524[16] 35.1 0.816 Пример 4%[17] Пример
Сърбия 311 37.8 0.799 Пример Пример Пример
Северна Македония 338 31.9 0.759 Пример Пример Пример
Албания 211 34.5 0.791 Пример Пример Пример
Черна гора 222 31.9 0.816 Пример Пример Пример
Федерация БиХ 311[18] и 338[19] 33.8 0.769 Пример Пример Пример
Хърватска 546 29.7 0.837 Пример Пример Пример

Транспорт

редактиране

Транспортните коридори, които пресичат Балканите, са:

Енергетика

редактиране

През април 2018 г. е дадено начало на строителството на първата турска АЕЦ, която по проект трябва да се състои от четири енергоблока от типа ВВЕР, всеки с мощност 1200 MWe, като първият трябва да заработи през 2023 г. Според турските власти, тази централа ще обезпечава 10% от енергийните нужди на Турция.[20]

Другите балкански страни, които разполагат са АЕЦ, са България (обща мощност към 2018 г. от 1920 MWe), Румъния (обща мощност към 2018 г. от 1400 MWe) и Словения (обща мощност към 2018 г. от 730 MWe). България периодично подновява и прекъсва планираното изграждане на втората АЕЦ „Белене“ с проектна мощност от 2000 MWe.

Данъчна система

редактиране
  • Ставката за ДДС в България е 20%, като изключение правят хотелските настанявания, за които се прилагат 9%, а за вътреобщностните доставки (в ЕС) и международните превози (стоки за износ) се прилагат 0%.
  • В Турция ставката за ДДС е диференцирана, като обичайната е 18%, 8% се прилага за определени основни храни, лекарствени средства,[21] книги (но с изключение на електронните, за които е 18%) и медицински изделия, 1 % се прилага за вестници и списания, както и за някои основни храни, а 0% е за износ на стоки и услуги.
  • В Гърция основната данъчна ставка върху добавената стойност е 24%,[22] но за определени храни и лекарства се прилага 13%.
  • В Албания ДДС е 20%, освен ако не се прилага чл. 49 на албанския ЗДДС, който например засяга услугите по настаняване, за които се прилага ставка от 6%.

Качество на живот[23]

редактиране
Страна Подредба на страната според това коя е най-добра за живеене за жените[24]
България 50.
Турция 114.
Гърция 27.
Федерация на БиХ 67.
Сърбия 145.
Северна Македония 15.
Албания 21.
Хърватска 29.
Румъния 20.
Черна гора Не е включена

Население и общество

редактиране

Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е делът на славяните – около 22 млн. Следват ги турците 12 млн. (включително тези извън Турция), гърците – 11 млн., албанците – 4,5 до 5 млн. и италианци – около 285 хил.

Регионът е населен от албанци, армъни, българи, бошняци, хървати, горани, гърци, македонци, черногорци, сърби, словенци, румънци, турци и други етнически групи с малцинства в някои държави (цигани и ашкали).[25]

Страна Население (2016 г.)[26] Плътност (km2, 2013 г.)[27] Средна продължителност на живота[28]
  Албания 2 886 026 100 78,3 години
  Босна и Херцеговина 3 515 982 69 76,7 години
  България 7 153 784 65 74,5 години
  Хърватия 4 190 669 74 75,9 години
  Гърция 10 783 748 82 80,5 години
  Косово 1 771 604 163 71 години[29]
  Северна Македония 2 071 278 81 76,2 години
  Черна гора 622 218 45 76,4 години
  Румъния 19 760 314 83 75,1 години
  Сърбия 7 076 372 91 75,5 години
  Словения 2 064 188 102 78,2 години
  Турция 10 620 739[30][31] 101 74,8 години

Образование

редактиране

За Турция е характерна обичайно широката пропаст между заетостта на мъжете и жените – за последните това е едва 66% достигане на етапа на средното образование, с което се обясняват ниската заетост сред жените и значително по-ниското заплащане за техния труд, което заплащане не може да покрие очакваните разходи за детегледачи, но и без тази разходи, ползата била твърде ниска в сравнение с ползата от грижа за децата и домакинството.[32]

 
Карта на религиите на Балканите.

Регионът е точка, където се срещат източно православие, ислям и римокатолицизъм.[33] Източното православие е с най-голям брой изповядващи на полуострова, но всяка източноправославна държава има своя собствена църква и различни традиции.

Страни, където преобладаващата религия е източно православие[34] Религиозни малцинства в тези страни[34]
България: 59% (Българска православна църква) Ислям (7%) и необявени (31%)
Гърция: 98% (Гръцка православна църква) Ислям (1%), католицизъм и други
Северна Македония: 64% (Македонска православна църква) Ислям (33%), католицизъм
Черна гора: 72% (Сръбска православна църква, Черногорска православна църква) Ислям (19%), католицизъм (3%) и други
Румъния: 81% (Румънска православна църква) Протестантство (6%), католицизъм (5%) и други
Сърбия: 84% (Сръбска православна църква) Католицизъм (5%), ислям (3%), протестантство (1%) и други
Страни, където преобладаващата религия е католицизъм[34] Религиозни малцинства в тези страни[34]
Хърватия (86%) Източно православие (4%), ислям (1%) и други
Словения (57%) Ислям (2%), източно православие (2%) и други
Страни, където преобладаващата религия е ислям[34] Религиозни малцинства в тези страни[34]
Албания (58%) Католицизъм (10%), източно православие (7%) и други
Босна и Херцеговина (51%) Източно православие (31%), католицизъм (15%) и други
Косово (95%) Католицизъм (2%), източно православие (1%)
Турция (99%) Източно православие

Еврейските общности на Балканите са едни от най-старите в Европа и датират още от древни времена. Те са основно сефаради, с изключение на Трансилвания, Хърватия и Словения, където преобладават ашкеназите. В Босна и Херцеговина има малка, но сплотена еврейска общност от 90% сефаради, а ладинският все още се говори сред старото им население. Евреите имат голямо присъствие и в Солун, където към 1900 г. живеят около 80 000 евреи, което е повече от половината население на града по това време.[35] Евреите на Балканите стават жертва на Холокоста по времето на Втората световна война. Изключение правят само българските евреи, от които повечето биват спасени от властта на Борис III. Почти всички от оцелелите след това емигрират в новооснованата държава Израел. Днес няма балканска държава със значително еврейско малцинство.

 
Етнически състав на Балканите от Ами Буе, 1847 г.

Балканският полуостров днес е много разнообразен етно-лингвистичен регион, бидейки дом на славянски и романски езици, както и албански, гръцки, турски и други. Циганският също се говори широко от циганите на полуострова. През историята живеят и много други етнически групи, говорещи собствени езици: траки, илирийци, римляни, келти и различни германски племена. Почти всички изброени езици принадлежат на индоевропейското езиково семейство, с изключение на турския и гагаузкия.

Страна Главен език[36] Езикови малцинства[36]
  Албания 98% албански 2% други
  Босна и Херцеговина 53% бошняшки 31% сръбски, 15% хърватски, 2% други
  България 92% български 5% турски, 2% цигански, 1% други
  Хърватия 96% хърватски 1% сръбски, 3% други
  Гърция 99% гръцки 1% други
  Косово 94% албански 2% бошняшки, 2% сръбски, 1% турски, 1% други
  Северна Македония 67% македонски 25% албански, 4% турски, 2% цигански, 1% сръбски, 2% други
  Черна гора 43% сръбски 37% черногорски, 5% бошняшки, 5% албански, 5% други
  Румъния 91% румънски 7% унгарски, 1% цигански
  Сърбия 88% сръбски 3% унгарски, 2% бошняшки, 1% цигански, 3% други
  Словения 91% словенски 5% сърбохърватски, 4% други
  Турция 84% турски 12% кюрдски, 4% други

Култура, просвета и НИРД

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж з ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Балканский полуостров, т. 2, стр. 576 – 578
  2. Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. София, Военно издателство, 2009. ISBN 9789545094200. с. 342.
  3. Краят на Османската империя, на чието място е основана Република Турция.
  4. Кастелан, Жорж. История на Балканите. XIV-XX век. ИК „Хермес“, с. 327
  5. Танаскович, Дарко. Неоосманизмът. Турция се завръща на Балканите. София, „Изток-Запад“, 2010, с.74 – 82.
  6. Гърция изпраща 7000 войници на турската граница. vesti.bg, 5 април 2018. // Сайтът е посетен на 06-04-2018
  7. Понастоящем текат процеси да се премине към президентска република.
  8. Косово е изключено, също и Словения и Италия.
  9. а б Справка на мрежовата страница на МВФ
  10. Минимална месечна работна заплата.
  11. Измерена като дял на незаетите от работната сила.
  12. 610 лв. от 01.01.2020, 610/1,95583 = ок. 312 евро.
  13. Към октомври 2019 г.
  14. 2943 турски лири от 01.01.2020, което при 2943 по курс 1 лира за 0,15 евро на 21.01.2020 дава 447 евро.
  15. Данните са към 10.2019 г. на Турския статистически институт.
  16. 524 е в случаите, в които служителят докаже определена степен на образование. И двете са в сила и за 2020 г.
  17. Към ноември 2019 г.
  18. За БиХ.
  19. За Република Сръбска.
  20. Александър Новак: Русия може да построи сама АЕЦ „Аккую“. investor.bg. // Страницата е посетена на 07-04-2018
  21. Това е сред обясненията за по-евтините лекарства в Турция, сравнено с България, но не единственото.
  22. До 30 май 2016 г. тя е 23%, а от 1 юни 2016 г. е увеличена на 24%.
  23. Може да бъде срещнато и като „стандарт на живот“, в което обаче се поставя ударение на стопанското благосъстояние, докато „качество на живот“ описва цялостното благосъстояние.
  24. Проучване на The Daily Beast от 24 април 2017 г.
  25. Balkans | Britannica.com
  26. Eurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) table // europa.eu.
  27. List of Countries by Population Density // Архивиран от оригинала на 2015-11-17. Посетен на 2018-06-03.
  28. Country Comparison: Life Expectancy at Birth // CIA: The World Factbook. Архивиран от оригинала на 2018-12-29. Посетен на 20 януари 2016.
  29. Kosovo // The World Bank. Посетен на 20 януари 2016.
  30. Turkish Statistical Institute. Registered population as of 2012 // Архивиран от оригинала на 2012-10-10. Посетен на 2018-06-03.
  31. Представено е населението само на Балканите, а не и това в Мала Азия и по турските острови.
  32. Sak, Güven. Why don’t women work in Turkey? Hürriyet Daily News. // Превод на заглавието: Защо жените в Турция не работят?.
  33. Okey, Robin. Taming Balkan Nationalism. Oxford University Press, 2007.
  34. а б в г д е FIELD LISTING: RELIGIONS // CIA. Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 2018-06-03.
  35. "Greece". Jewish Virtual Library.
  36. а б FIELD LISTING: LANGUAGES // CIA. Архивиран от оригинала на 2012-02-08. Посетен на 2018-06-03.

Външни препратки

редактиране