Бурилчево
Бурилчево (на македонска литературна норма: Бурилчево) е село в източната част на Северна Македония, в община Чешиново-Облешево.
| Бурилчево Бурилчево | |
| — село — | |
 Антропоморфна пластика от Пилаво | |
  Бурилчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Чешиново-Облешево |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 460 m |
| Население | ? души (?) |
| Пощенски код | 2333 |
| МПС код | КО |
| Бурилчево в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани.
История
редактиранеКрай Бурилчево, на възвишение на левия бряг на река Брегалница е разположен археологическият обект Пилаво – селище от енеолита, обитавано около средата на V хилядолетие преди Христа.
Църквата „Света Богородица“ е средновековна, вероятно от XII век.[1]
В XIX век Бурилчево е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бурилчово има 65 жители българи и 35 цигани християни.[2]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бурилчево (Bouriltchevo) има 96 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бурилчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Бележки
редактиране- ↑ Облешевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-12-15. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.