Български народен съюз „Кубрат“

Българският народен съюз „Кубрат“ (БНСК) е крайнодясна силно повлияна от фашизма надпартийна[1] политическа организация в България след 1922 г.[2]

Български народен съюз „Кубрат“
РъководителБорис Сирманов
Основана1922 г.
Разформирована1944 г. (забранена)
Идеологиянационализъм

Организация и идеологияРедактиране

БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на италианския фашизъм, като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав мълчаливо с поставяне на дясната ръка на сърцето. [2][3]

Местните организации БНСК се образуват след сливане на спортни и националистически клубове и започват активна публицистична дейност.[4] Местните ръководители на съюза са наричани главатари, а за патронен празник е избран 6 май — Гергьовден.[5]

ИсторияРедактиране

Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г.[2] Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал Борис Сирманов, включваща още генерал Владимир Вазов и генерал Георги Тодоров.[6] Организацията съществува в конспирация до 9 юни 1923 г. Членове набира измежду запасните офицери, „партиите на реда“, македонските среди, като член може да бъде „всеки български гражданин без разлика на вяра и народност“. [3] През 1923 г. се влива в Народния сговор, но през 1924 г. възстановява самостоятелността си.[2] Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните.[2] Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, като кубратистите са главно представители на средната класа в градовете.[2]

През ноември 1927 г. софийската местна организация на БНС „Кубрат“ посреща конференцията на районните директори и местни главатари от царството.[7] На 17 август 1929 варненската местна организация "Кубрат" посреща IV-та конференция на сдружението. Откриването на конференцията се състои в Летния тезтър, а доклади се четат в салона на търговското училище.[8]

Дейността на БНСК замира след 1931 г., но организацията продължава да съществува до окончателното ѝ ликвидиране след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.[2]

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Варна - Ежедневник / Ред. Ж. Желев - Варна; печ. Войников / No. 35, 18/06/1931, стр.2
  2. а б в г д е ж Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 16, 21 – 24, 120.
  3. а б Устав на БНСК утвърден на 10 март 1925 г., Сп. „Кубрат“, бр. № 17, 1925 г.
  4. Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков - Варна; печ. Взаимност / No. 119, 01/12/1924, стр.2
  5. Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част III, стр.73
  6. Списание „Известия на държавните архиви“, книжка №69, София, 1995, Издателство „Наука и изкуство“, ISSN 0323 – 9780, с. 32
  7. Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част III, стр.92
  8. Черно море - Всекидневник за културен и стопански живот / Ред. стоп. Александър Великов - Варна; печ. Добри Тодоров / No. 50, 18 август 1929, стр.1