Отваря главното меню

Борис Савов Сирманов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, военен аташе в Санкт Петербург през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 7 пехотна рилска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 2-ра армия (от 1917) през Първата световна война (1915 – 1918).

Борис Сирманов
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
неизв.

Съдържание

БиографияРедактиране

Борис Сирманов е роден на 18 юни 1873 г. в Габрово, Османска империя. На 24 август 1890 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва в 15 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. През 1897 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. като поручик от Лейбгвардейския ескадрон е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1903 г., непосредствено след това постъпва в Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия, но през 1904 г. се завръща в България заради заболяване.[1] Междувременно през 1903 г. е произведен в чин капитан. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин майор, след което служи като военен аташе в Санкт Петербург.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Сирманов продължава да служи като военен аташе в Санкт Петербург, като на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Борис Сирманов първоначално е началник-щаб на 7 пехотна рилска дивизия (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден “За храброст“ IV степен, 1 клас[2], като на 15 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник. През 1917 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра армия с която воюва на македонския фронт през 1918 г. от връх Висока чука до р. Ангиста в Сярското поле, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата.[3]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1919 г. е уволнен от служба.

По време на военната си кариера служи и като началник на 7 пехотна рилска дивизия.

От 1922 г. о. з. генерал Сирманов е ръководител на новсъздадената крайнодясна организация Български народен съюз „Кубрат“.

СемействоРедактиране

Генерал-майор Борис Сирманов е по-големият брат на майор Владимир Сирманов и капитан Илия Сирманов.

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Танчев, с. 198 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 93; ВИ №92 2 септември 1900; №77 5 август 1903; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 173)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115 – 116

ИзточнициРедактиране