Борис Сирманов
Борис Савов Сирманов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, военен аташе в Санкт Петербург през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 7-а пехотна рилска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 2-ра армия (от 1917) през Първата световна война (1915 – 1918).
Борис Сирманов | |
български генерал | |
Години на служба | 1890 – 1919 г. |
---|---|
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
Образование | Национален военен университет Академия на Генералния щаб |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография
редактиранеБорис Сирманов е роден на 18 юни 1873 г. в Габрово, Османска империя. На 24 август 1890 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва в 15-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. През 1897 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. като поручик от Лейбгвардейския ескадрон е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1903 г., непосредствено след това постъпва в Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия, но през 1904 г. се завръща в България заради заболяване.[1] Междувременно през 1903 г. е произведен в чин капитан. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин майор, след което служи като военен аташе в Санкт Петербург.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Сирманов продължава да служи като военен аташе в Санкт Петербург, като на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник.
През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Борис Сирманов първоначално е началник-щаб на 7-а пехотна рилска дивизия (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[2], като на 15 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник. През 1917 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра армия с която воюва на македонския фронт през 1918 г. от връх Висока чука до р. Ангиста в Сярското поле, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата.[3]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1919 г. е уволнен от служба.
По време на военната си кариера служи и като началник на 7-а пехотна рилска дивизия.
От 1922 г. о. з. генерал Сирманов е ръководител на новсъздадената крайнодясна организация Български народен съюз „Кубрат“.
Семейство
редактиранеГенерал-майор Борис Сирманов е по-големият брат на майор Владимир Сирманов и капитан Илия Сирманов.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1 август 1893)
- Поручик (1897)
- Ротмистър (1903)
- Майор (15 октомври 1908)
- Подполковник (15 октомври 1912)
- Полковник (15 октомври 1915)
- Генерал-майор (30 май 1918)
Образование
редактиране- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1893)
- Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1900 – 1903)
- Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия (1903 – 1904)
Награди
редактиране- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1921)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента
Бележки
редактиране- ↑ Танчев, с. 198 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 93; ВИ №92 2 септември 1900; №77 5 август 1903; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 173)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115 – 116
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 208.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 198.