Български национален комитет (1941 – 1944)

Българският национален комитет (БНК) е политическа организация на български емигранти, съществувала в началото на 1940-те години.

Български национален комитет
Информация
Тип	политическа организация
Основана	1941 г.
Закрита	1944 г.
Седалище	Йерусалим, Палестина Кайро, Египет
Ръководител	Г. М. Димитров

БНК е създаден като задграничен център на деятели на БЗНС по време на Втората световна война през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от лидери на БЗНС Александър Стамболийски – д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др.

БНК се регистрира като антифашистка организация и се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Заедно с това БНК не одобрява и репресивната вътрешна политика на управляващите български политици. Пропагандната дейност на БНК се осъществява чрез радио-предавателя Свободна и независима България.

Скоро след учредяването си Българският национален комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия.

БНК прекъсва дейността си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в родината и да участва в политическия живот.

След утвърждаването на комунистическия режим в България Г. М. Димитров възстановява Българския национален комитет, вече с център във Вашингтон и клонове в множество западни страни.