Български национален комитет

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за организацията от времето на комунистическия режим. За по-ранната организация вижте Български национален комитет (1941 – 1944).

Българският национален комитет (БНК) е политическа организация на български емигранти, съществувала от края на 1940-те до началото на 1990-те години.

Български национален комитет
Информация
Тип политическа организация
Основана 1948 г.
Закрита около 1990 г.
Седалище Flag of the United States.svg Вашингтон, САЩ
Ръководител Г. М. Димитров

Тя включва главно привърженици на Българския земеделски народен съюз и други лявоцентристки антикомунистически организации и е ръководена през първите десетилетия на съществуването си от Г. М. Димитров. Носи името на Българския национален комитет, друга емигрантска организация, ръководена от Г. М. Димитров и подкрепяна от западните Съюзници през Втората световна война.

ИсторияРедактиране

Поради бързото доминиране на комунистическите идеи и започналите репресии върху демократичните опозиционни политици, Българският национален комитет възстановява отново дейността си. На 11 август 1948 г. се регистрира като антикомунистическа организация със седалище във Вашингтон, а в програмата му залягат като главни задачи борбата срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция.

В редовете на БНК се включват членове на БЗНС, БСДП, Демократическата партия, политически кръг „Звено“, както и независими интелектуалци.

БНК изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Белгия,[1] Турция, САЩ, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функциите на постоянно представителство на Българския национален комитет в цяла Европа. През 1956 г. се появяват и младежки секции на БНК с център Париж.

Международната дейност на БНК е твърде оживена и богата:

Печатен орган на БНК е в. Свободна и независима България, чийто пръв главен редактор е д-р Г.М. Димитров, а след неговата смърт през 1972 г. с редактирането се заема Искър Шуманов. През периода 1949 – 1951 г. вестникът излиза във Вашингтон, а след това редакцията се премества в Мюнхен и вестникът е издаван до 1956 г. БНК издава, също така, и свое списание Освобождение, в което помества статии не само с политическа, но и с културна тематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. Младежка борба и в. Народна борба.

След смъртта на Г. М. Димитров през 1972 година в организацията настъпва криза, като малко по-късно от нея се отделя Българското освободително движение, начело с Ценко Барев.[1]

Дейността на БНК продължава до началото на 1990-те години. След политическите промени в България на 10 ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членовете започват да се завръщат в страната, поради което смисълът от дейността на БНК се загубва и той прекратява съществуването си.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Костов, Александър. От противници в Студената война до партньори в Европейския съюз. София, Арт Медия Комюникейшънс, 2007. ISBN 978-954-91634-3-8. с. 71 – 75.