Бял равнец

вид растение

Белият равнец (Achillea millefolium), също хилядолистен[2] или обикновен равнец,[3] е растение, типично за Северното полукълбо. Включено е в списъка на лечебните растения, съгласно Закона за лечебните растения.[2]

Бял равнец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Подрумичеви (Anthemideae)
род:Равнец (Achillea)
вид:Бял равнец (A. millefolium)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Бял равнец в Общомедия
[ редактиране ]

В Древността се е смятало, че това е билката на бога на медицината Асклепий (Ескулап).

Описание

редактиране

Съцветията му са плоски, съставени от по няколко дребни цветове. Често се използват свежи или изсушени в букети. Белият равнец расте най-добре на ярко слънце и предпочита почви с добри дренажни свойства.

Употреба

редактиране

Белият равнец е познат с множеството си употреби като билка. Има кръвопречистваща сила и е идеално средство за детоксикация на организма. Изследвания на италиански учени доказват, че има силно антикариесно действие.

Наричан е "мъжка билка", тъй като в миналото войниците задължително носели със себе си бял равнец заради свойството му да спира вътрешни и външни кръвоизливи и да успокоява болките, но също и "женска билка", защото помага при маточни кръвотечения, менструални болки, менопауза, дисменорея (болезнен менструален цикъл) и хиперменорея.

На белия равнец е наречена улица в кварталите „Бояна“ и „Гърдова глава“ в София (Карта).

Библиография

редактиране
  • Filippo Maggi, Massimo Bramucci, Cinzia Cecchini, Maria M. Coman, Alberto Cresci, Gloria Cristalli, Giulio Lupidi, Fabrizio Papa, Luana Quassinti, Gianni Sagratini, Sauro Vittori, „Composition and biological activity of essential oil of Achillea ligustica All. (Asteraceae) naturalized in central Italy: Ideal candidate for anti-cariogenic formulations“, Fitoterapia, 80,6 (2009), 313 – 319.

Източници

редактиране