Бояна (квартал на София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.
„Бояна“ е квартал на София в район „Витоша“ на Столичната община. Намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле.
| Бояна | |
|---|---|
| — квартал — | |
 Боянската църква | |
  Бояна  Бояна | |
| Страна |  България |
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Част от | София |
| Бояна в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).
В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, част от която е била самата Боянска църква, където са живели аристократи на Втората българска държава.
През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, а към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 1961 година.[1]
В „Бояна“ живеят президентът и вицепрезидентът на България (резиденция Бояна), министър-председателят и председателят на Народното събрание.
По булевард „България“ може да се достигне направо от Бояна до центъра на столицата.
В 1950 – 1952 г. на километър от „Св. св. Никола и Пантелеймон“, след като тя е обявена за паметник на културата и богослуженията са преустановени, е построена новата „Свети Пантелеймон“. Части от иконостаса на храма са изрязани от дебърски майстори от рода Филипови.[2]
ЗабележителностиРедактиране
- Национален исторически музей
- резиденция „Бояна“
- Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“
- Боянски водопад е природна забележителност, която е любима дестинация на много столичани за почивните дни. Разположен е на Боянската река, на около 5 км от центъра на Бояна.
- Боянският проход от Копитото стига до южния склон на Витоша. Там има множество хотели, хижи, писти и ресторанти.
- ВЕЦ „Бояна“, една от най-старите действащи електроцентрали в България
Социални грижиРедактиране
В Бояна се намират:
- Детско-юношеска психиатрична клиника – водещо за страната специализирано учебно заведение. Приемник и продължител е на най-добрите традиции в психиатричното обгрижване на деца и юноши, получили развитието си от 1950-те години с дейността на проф. Хр. Христозов и проф. М. Ачкова и с европейско признание още през 1987 година с провеждането в България на VIII конгрес на Европейската общност по детско-юношеска психиатрия (ESCAP). Клиниката е профилирано звено към Катедра „Психиатрия“ на Медицинския университет в София.
- Лицензирани дом за стари хора „Света Богородица“.
- Специална детска градина № 112 за деца с множествени разстройства в умственото развитие.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Създаване на Софийската агломерация Архив на оригинала от 2013-11-05 в Wayback Machine., сайт на Столичната община
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.