Вадим Петрович Руднев (на руски: Ру́днев, Вади́м Петро́вич, р. 14 юни 1958 г., Коломна) е руски семиотик, лингвист, филолог, културолог и философ.

Вадим Руднев
руски семиотик
Вадим Руднев говори в Музея на Маяковски в Москва, 22 февруари 2008 г.
Вадим Руднев говори в Музея на Маяковски в Москва, 22 февруари 2008 г.

Роден
14 юни 1958 г. (64 г.)

Учил в Тартуски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Философия на XXI век
Интереси Семиотика
Научна дейност
Област Филология, лингвистика, културология
Работил в Руски институт по културология

БиографияРедактиране

Вадим Руднев е син на Пьотр Руднев (27 март 1925 – 23 ноември 1996) – един от водещите руски стиховеди, ученик на Алексей Лосев.[1]

Завършва филологическия факултет на Тартуския университет, специалност „Руски език и литература“. Ученик на Юрий Лотман. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Теоретико-лингвистичен анализ на художествения дискурс“, защитена едновременно за двете научни степени (кандидат и доктор на науките) в сектора по теоретична лингвистика на Института по езикознания на Руската академия на науките през 1997 година.

През 1987 – 92 е завеждащ културологичния отдел на литературното списание „Даугава“. Водещ редактор на издателство „Прогресс“ през 1991 – 93 г.; водещ редактор на издателство „Гнозис“ през 1994 – 95 г.; заместник главен редактор на „Художественный журнал“ през 1995 – 96 г.; отговорен секретар на философското списание „Логос“ през 1997 – 2002 г.; научен консултант и редактор на телевизионното предаване на Александър Гордон по телевизия НТВ през 2001 – 02 г.; водещ научен сътрудник във Фонда „Прагматика культуры“ през 2002 година; научен консултант и съводещ на телевизионното предаване „Черный квадрат“ през 2003 – 04 г.

От 2005 година е професор в Института по психоанализа и главен научен сътрудник в сектор „Езиците на културите“ към Федералното държавно научноизследователско учреждение „Руски институт по културология“.[2]

БиблиографияРедактиране

Книги
  • Людвиг Витгенштейн: Человек и мыслитель. Обща редакция, превод и аналитична статия. М., 1994.
  • Винни Пух и философия обыденного языка. М., 1994, 1996, 2000, 2002.
  • Морфология реальности: Исследование по „философии текста“. М., 1996.
  • Словарь культуры XX века. М., 1997, 1999, 2001.
    • Энциклопедический словарь культуры XX века (3 изд., поправено и допълнено). М., Аграф, 2009, 544 с.
  • Прочь от реальности: Исследования по философии текста. II. М., 2000.
  • Метафизика футбола: Исследования по философии текста и патографии. М., 2001.
  • Характеры и расстройства личности: Патография и метапсихология. М., 2002.
  • Божественный Людвиг (биография Витгенштейна). М., 2002.
  • Тайна курочки Рябы: Безумие и успех в культуре. М., 2003.
  • Словарь безумия. М., Независимая фирма „Класс“, 2005, 400 с.
  • Диалог с безумием. М., Аграф, 2005, 320 с.
  • Философия языка и семиотика безумия. Избранные работы. М., Территория будущего, 2007, 528 с.
  • Апология нарциссизма. М., Аграф, 2007, 272 с.
  • Гурджиев и современная психология. М., Аграф, 2010, 160 с.
  • Полифоническое тело: Реальность и шизофрения в культуре XX века. М., Гнозис, 2010, 400 с.
  • Реальность как ошибка. М., Гнозис, 2011, 320 с.
  • Введение в шизореальность. М., Аграф, 2011, 224 с. (серия XXI век)
  • Новая модель бессознательного. М., Гнозис, 2012, 288 с.
  • Новая модель шизофрении. М., Аграф, 2012, 288 с. (серия XXI век)
  • (в съавторство с Александър Чистяков). Территория ДОК: Философия загородного домостроения. М., DOMUS, 2013, 104 с.
  • Психология кино. М., ГИТР, 2013, 238 с.
Статии
  • „Пригов – поэт-парафреник“. – В: Семиотика безумия. М., Европа, 2006, с. 206 – 232.

ИзточнициРедактиране

  1. „Памяти П. А. Руднева“, „Петрозаводский университет“ (29 ноември 1996) ((ru))
  2. Профил на Вадим Руднев в научно-информационния портал „Естественно-научные исследования творческого процесса“ ((ru)).

Външни препраткиРедактиране

Статии
Интервюта