Отваря главното меню

Ваймарска република

(пренасочване от Ваймарската република)

Ваймарска република (на немски: Weimarer Republik) е утвърденото в историческата наука и съвременната публицистика название на германската държава от периода от 1918/(19) до 30 януари 1933 г., когато Хитлер идва на власт. Произхожда от името на града Ваймар (област Тюрингия), където през 1919 г. заседава Националното събрание, създало нова, републиканска конституция на Германския райх след краха в Първата световна война и падането на монархията в хода на Ноемврийската революция. Конституцията е създадена чрез избирането на най-доброто от всички познати конституции, но все пак крайният резултат е слаб. Основните клаузи в нея са:

  1. Германия става федерация разделена на 26 области. Всяка област има свое правителство и парламент;
  2. Всеки човек навършил 20-годишна възраст има право да гласува;
  3. Начело на държавата стои президент със седемгодишен мандат. Той има много права – може да назначава и уволнява министър-председателя, както и да издава укази, които имат силата на закон и не минават през парламента;
  4. Въведена е строго пропорционална избирателна система.
Ваймарска република
Weimarer Republik
— федеративна република —
1919 – 1933
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален химн
Песента на немците
Германия през 1930 г.
Германия през 1930 г.
Континент Европа
Столица Берлин
Официален език немски език
Форма на управление 1919 – 30 Полупрезидентска република
1930 – 33 Де факто Авторитарна президентска република
Райхспрезидент
1918 – 1925 Фридрих Еберт
1925 – 1934 Паул фон Хинденбург
Райхсканцлер
1919 Филип Шайдеман
1933 – 1934 Адолф Хитлер
Законодателна власт Райхстаг
История Интербеллум
Основаване 11 август 1919 г.
Хитлер става райхсканцлер 30 януари 1933 г.
Пожар в Райхстага 27 февруари 1933 г.
Упълномощителен закон 23 март 1933 г.
Площ
Общо (1925 г.) 468 787 km2
Население
Преброяване 62,411,000 (1925 г.)
Валута Хартиена марка (1919 – 1923)
Рентна марка (1923 – 1924)
Райхсмарка (1924 – 1933)
Предшественик
Германска империя (1871 – 1918) Германска империя (1871 – 1918)
Наследник
Германска империя (1933 – 1945) Германска империя (1933 – 1945)
Днес част от Германия Германия
Полша Полша
Русия Русия
Ваймарска република в Общомедия
Официална пощенска марка на Националното събрание
Карта на Ваймарската република

Последните две клаузи са основните слабости на конституцията.

Този първи опит за налагане на либерална демокрация в Германия, във време на големи промени и вътрешни конфликти, е безуспешен. Проваля се тотално след идването на власт на Адолф Хитлер и неговата Нацистка партия през 1933 г. Формално и правно-технически Конституцията от 1919 г. не е напълно отменена чак до края на Втората световна война. Юридическите ограничения, които предприемат нацистите за ограничаване демократичността на Конституцията през 1933 г., са познати като Gleichschaltung (глайхшалтунг, приобщаване). Те напълно унищожават всички заложени механизми за регулиране в една типична демократична система и поради това се смята, че краят на Ваймарската република идва през 1933 г.

Историята на Ваймарската република може да се раздели на три периода. През кризисните години от 1919 до 1923 г. републиката се бори с последствията от Първата световна война, хиперинфлация и многобройни опити за преврат и политически убийства. През годините от 1924 г. до 1929 г. има относителна стабилност, ръст на икономиката и външнополитическо признание. Световната икономическа криза от края на 1929 година и успехите на националсоциалистите от 1930 година очертават края ѝ.

В първите години политическият ѝ живот се определя от парламентарното мнозинство на социалдемократите, Германската демократична партия и центристите. Демокрацията в страната функционира. Опитите за сваляне на държавния строй с цел установяването на социализъм са потушени.

През януари 1923 г. Франция окупира Рурската област. Това води до огромна финансова, политическа и морална криза в цяла Германия. Инфлацията срива стойността на германската марка почти до нулата. [1]

През 20-те години става ясно колко е крехка Ваймарската република сред населението. Икономическата криза, инфлацията, окупацията на Рурска област и опитите за комунистически преврат добре показват, че през 1923 г. демократите в републиката са малцинство.

Със заключенията на Локарнските съглашения от 1925 г. и приемането на страната в Лигата на нациите през 1926 г. победена Германия си връща политическото равноправие на международната арена. Тези събития обясняват защо населението е възприемало тези години като златни години. Но периодът на разцвет е кратък. С новата икономическа криза от 1929 г. започва крахът на Ваймарската република и идването на нацистите.

ГеографияРедактиране

През 1925 година населението на Ваймарската република е 62 410 619 души. Площта е 468 116,13 кв. км. Столица е Берлин. [2]

РелигияРедактиране

В конституцията не е посочено вероизповедание. По този начин е премахнато дотогава важащото правило, че владетелят е религиозен ръководител.

ПолитикаРедактиране

КанцлериРедактиране

Райхсканцлерите в Германската империя до 1917 година са безпартийни. За първи път през 1917 година член на Центриската партия (Deutsche Zentrumspartei) става райхсканцлер. От ноември 1918 до изборите през 1920 година канцлерите са от социалдемократическата партия. От 1920 до 1932 година на власт са най-вече канцлери от Центристката партия с малки изключения. След двама безпартийни канцлера Адолф Хитлер поема властта на 30 януари 1933 и остава ръководител на държавата до смъртта му през 1945 година.

Жените във Ваймарската републикаРедактиране

С основаването на Ваймарската република жените получават правото на гласуване. В изборите за национално събрание с цел приемане на конституция участват 78% от жените с право на глас. 9,6% от депутатите са жени, като жените, заемащи високи постове, са изключение.

ВойскаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 198.
  2. Beckmanns Welt-Lexikon und Welt-Atlas. Verlagsanstalt Otto Beckmann, Leipzig–Wien 1931.