Отваря главното меню

Валерий Яковлевич Брюсов (на руски: Валерий Яковлевич Брюсов) е руски поет и критик. Той е основоположник и активен пропагандатор на руския символизъм.

Валерий Брюсов
Фотопортрет на Брюсов (1906)
Фотопортрет на Брюсов (1906)
Роден 1 декември 1873 (стар стил)
Починал 9 октомври 1924[1][2][3][4][5] (50 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр стихотворение, разказ
Направление символизъм
Подпис Valery Bryusov autograph 1899.jpg
Валерий Брюсов в Общомедия

БиографияРедактиране

Валерий Брюсов е роден на 13 декември (1 декември стар стил) в Москва в семейството на заможни търговци на корк. В ранните си години е повлиян от Едгар Алън По, Шарл Бодлер и Жорис-Карл Юисманс. Докато учи в Московския университет в началото на 90-те години, започва да публикува собствени стихове, както и преводи на Пол Верлен, Морис Метерлинк, Стефан Маларме и Едгар Алън По.

 
Портрет на Брюсов от Михаил Врубел (1906)

Брюсов публикува под многобройни псевдоними, а през 1894-1895 издава тритомната антология „Русские символисты“, съставена главно от негови стихове. Стихосбирката „Tertia Vigilia“ (1900) го превръща в безспорен авторитет сред руските символисти, а влиянието му се утвърждава, след като през 1904 започва да издава литературното списание „Весы“.

Валерий Брюсов е автор и на три научнофантастични разказа.

БиблиографияРедактиране

  • „Декаденты. (Конец столетия)“. Драма, 1893
  • „Juvenilia“ – „Юношеское“, 1894
  • „Chefs d’oeuvre“ – „Шедевры“, М., 1895 – 600 экз.; 2-е изд. М., 1896 – 600 экз.
  • „Me eum esse“ – „Это я“, М., т-во тип. Мамонтова, 1897 – 600 экз.
  • „Об искусстве“, М., т-во тип. Мамонтова, 1899. – 500 экз.
  • „Tertia Vigilia“ – „Третья стража“, М., Скорпион, 1900 —1 200 экз.
  • „Urbi et Orbi“ – „Граду и Миру“, М., Скорпион, 1903 – 1200 экз.
  • „Stephanos“ – „Венок“, М., Скорпион, 1906 – 2000 экз.
  • „Земная ось“, М., 1907; 2-е изд. – М., 1910; 3-е изд. М., 1911
  • „Огненный ангел“ (исторический роман), М., 1908, 1909
  • „Испепеленный“, М., 1909, 2-е изд. М., „Скорпион“, 1910.
  • „Все напевы“, („Пути и перепутья“, т. 3) М., 1909 – 2000 экз.
  • „Ф. И. Тютчев. Смысл его творчества“, 1911[6]
  • „Далёкие и близкие: статьи и заметки о русских поэтах от Тютчева до наших дней“. – М.: „Скорпион“, 1912., 2000 экз., 214 с.
  • „Зеркало теней“, М., „Скорпион“, 1912, 214 с.
  • „Алтарь победы“, 1913
  • „За моим окном“ М., Скорпион, 1913
  • „Ночи и дни“ М., 1913
  • „Семь цветов радуги“, 1915
  • „Обручение Даши“ М., 1915
  • „Избранные стихи. 1897-1915“. М., 1915; 2-е изд. 1916; 3-е изд. 1918
  • „Юпитер поверженный“, 1916
  • „Рея Сильвия“, М., 1916, 1917
  • „Египетские ночи“ М., 1916
  • „Девятая камена“, 1917
  • „Как прекратить войну“. М., 1917
  • „Опыты по метрике и ритмике, по евфонии и созвучиям, по строфике и формам“, М., Геликон, 1918
  • „Летопись исторических судеб армянского народа“. М., 1918
  • „Краткий курс науки о стихе“. М., 1919
  • „Последние мечты“, М., Творчество, 1920
  • „В такие дни“, М., Госиздат, 1921
  • „Дали“, М., Госиздат, 1922
  • „Кругозор“, М., Госиздат, 1922
  • „Миг“, Берлин, изд. Гржебина, 1922
  • „Mea“ – „Спеши!“, М., ГИЗ, 1924
  • Автобиография // Русская литература XX века. 1890—1914 / Под ред. С. А. Венгерова. – М.: 1914. – Т. 1
  • Основы стиховедения. М., ГИЗ, 1924.
  • Из моей жизни. Моя юность. Памяти. – М., 1927.
  • Дневники. М.: изд. М. и С. Сабашниковых, 1927 (переизд.: М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-94850-030-6).
  • Письма В. Я. Брюсова к П. П. Перцову (1894—1896) (К истории раннего символизма). – М.: 1927.
  • Мой Пушкин. М., 1929.
  • Валерий Брюсов, Нина Петровская. Переписка (1904—1913). – М.: Новое литературное обозрение, 2004. – 776 с., ISBN 5-86793-305-9
Събрани и избрани съчинения
  • Полное собрание сочинений и переводов – увидели свет только т. 1—4, 12, 13, 15, 21 – вышло в Санкт-Петербурге в 1913—1914 (издательство „Сирин“).
  • Пути и перепутья. Т.1-3. М., 1908-1909
  • Избранные произведения в 3-х т. – М.: Гослитиздат, 1926.
  • Избранные сочинения в 2-х т. – М.: Гослитиздат, 1955.
  • Собрание сочинений в 7-ми т. – М., 1973—1975 (наиболее полное в данный момент).
  • Неизданные стихотворения. – М.: ГИХЛ, 1935.
  • Стихотворения и поэмы. – Л.: Советский писатель, 1961.
  • Сочинения в 2-х т. – М.: Художественная литература, 1987., – 400 000 экз.
Преводи
  • „Романсы без слов“ (переводы стихотворений Верлена). – М., 1895.

ИзточнициРедактиране

  • Mark Willhardt, Alan Parker. "Briusov, Valerii Iakovlevich" in Who's Who in Twentieth Century World Poetry, Routledge, 2000, ISBN 0415163560, p.47

БележкиРедактиране

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 12 август 2015, GND идентификатор: 118515543.
  2. www.imdb.com.
  3. www.jstor.org.
  4. www.britannica.com.
  5. Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Валерий Брюсов.
  6. Брюсов В. Я. Ф. И. Тютчев. Смысл его творчества

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Valery Bryusov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.