Валерий Брюсов
Валерий Яковлевич Брюсов (на руски: Валерий Яковлевич Брюсов) е руски поет и критик. Той е основоположник и активен пропагандатор на руския символизъм.
Валерий Брюсов | |
руски поет и критик | |
Роден |
1 декември 1873 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 9 октомври 1924 г.
|
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Националност | Русия |
Учил в | Московски държавен университет |
Литература | |
Псевдоним | Валерий Маслов, Аврелий,[1] В. Бакулин,[2] Нелли,[3] В. А. Маслов,[4] Даров, 3. Фукс, Ptyx, К. Веригин |
Жанрове | стихотворение, разказ |
Течение | символизъм |
Повлиян | Едгар Алън По, Шарл Бодлер, Жорис-Карл Юисманс |
Семейство | |
Баща | Яков Бруце |
Съпруга | Йоана Матвеевна Брюсова |
Подпис | |
Валерий Брюсов в Общомедия |
Биография
редактиранеВалерий Брюсов е роден на 13 декември (1 декември стар стил) в Москва в семейството на заможни търговци на корк. В ранните си години е повлиян от Едгар Алън По, Шарл Бодлер и Жорис-Карл Юисманс. Докато учи в Московския университет в началото на 90-те години, започва да публикува собствени стихове, както и преводи на Пол Верлен, Морис Метерлинк, Стефан Маларме и Едгар Алън По.
Брюсов публикува под многобройни псевдоними, а през 1894-1895 издава тритомната антология „Русские символисты“, съставена главно от негови стихове. Стихосбирката „Tertia Vigilia“ (1900) го превръща в безспорен авторитет сред руските символисти, а влиянието му се утвърждава, след като през 1904 започва да издава литературното списание „Весы“.
Валерий Брюсов е автор и на три научнофантастични разказа.
Библиография
редактиране- „Декаденты. (Конец столетия)“. Драма, 1893
- „Juvenilia“ – „Юношеское“, 1894
- „Chefs d’oeuvre“ – „Шедевры“, М., 1895 – 600 экз.; 2-е изд. М., 1896 – 600 экз.
- „Me eum esse“ – „Это я“, М., т-во тип. Мамонтова, 1897 – 600 экз.
- „Об искусстве“, М., т-во тип. Мамонтова, 1899. – 500 экз.
- „Tertia Vigilia“ – „Третья стража“, М., Скорпион, 1900 —1200 экз.
- „Urbi et Orbi“ – „Граду и Миру“, М., Скорпион, 1903 – 1200 экз.
- „Stephanos“ – „Венок“, М., Скорпион, 1906 – 2000 экз.
- „Земная ось“, М., 1907; 2-е изд. – М., 1910; 3-е изд. М., 1911
- „Огненный ангел“ (исторический роман), М., 1908, 1909
- „Испепеленный“, М., 1909, 2-е изд. М., „Скорпион“, 1910.
- „Все напевы“, („Пути и перепутья“, т. 3) М., 1909 – 2000 экз.
- „Ф. И. Тютчев. Смысл его творчества“, 1911[5]
- „Далёкие и близкие: статьи и заметки о русских поэтах от Тютчева до наших дней“. – М.: „Скорпион“, 1912., 2000 экз., 214 с.
- „Зеркало теней“, М., „Скорпион“, 1912, 214 с.
- „Алтарь победы“, 1913
- „За моим окном“ М., Скорпион, 1913
- „Ночи и дни“ М., 1913
- „Семь цветов радуги“, 1915
- „Обручение Даши“ М., 1915
- „Избранные стихи. 1897-1915“. М., 1915; 2-е изд. 1916; 3-е изд. 1918
- „Юпитер поверженный“, 1916
- „Рея Сильвия“, М., 1916, 1917
- „Египетские ночи“ М., 1916
- „Девятая камена“, 1917
- „Как прекратить войну“. М., 1917
- „Опыты по метрике и ритмике, по евфонии и созвучиям, по строфике и формам“, М., Геликон, 1918
- „Летопись исторических судеб армянского народа“. М., 1918
- „Краткий курс науки о стихе“. М., 1919
- „Последние мечты“, М., Творчество, 1920
- „В такие дни“, М., Госиздат, 1921
- „Дали“, М., Госиздат, 1922
- „Кругозор“, М., Госиздат, 1922
- „Миг“, Берлин, изд. Гржебина, 1922
- „Mea“ – „Спеши!“, М., ГИЗ, 1924
- Автобиография // Русская литература XX века. 1890—1914 / Под ред. С. А. Венгерова. – М.: 1914. – Т. 1
- Основы стиховедения. М., ГИЗ, 1924.
- Из моей жизни. Моя юность. Памяти. – М., 1927.
- Дневники. М.: изд. М. и С. Сабашниковых, 1927 (переизд.: М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-94850-030-6).
- Письма В. Я. Брюсова к П. П. Перцову (1894—1896) (К истории раннего символизма). – М.: 1927.
- Мой Пушкин. М., 1929.
- Валерий Брюсов, Нина Петровская. Переписка (1904—1913). – М.: Новое литературное обозрение, 2004. – 776 с., ISBN 5-86793-305-9
- Събрани и избрани съчинения
- Полное собрание сочинений и переводов – увидели свет только т. 1—4, 12, 13, 15, 21 – вышло в Санкт-Петербурге в 1913—1914 (издательство „Сирин“).
- Пути и перепутья. Т.1-3. М., 1908-1909
- Избранные произведения в 3-х т. – М.: Гослитиздат, 1926.
- Избранные сочинения в 2-х т. – М.: Гослитиздат, 1955.
- Собрание сочинений в 7-и т. – М., 1973—1975 (наиболее полное в данный момент).
- Неизданные стихотворения. – М.: ГИХЛ, 1935.
- Стихотворения и поэмы. – Л.: Советский писатель, 1961.
- Сочинения в 2-х т. – М.: Художественная литература, 1987., – 400 000 экз.
- Преводи
- „Романсы без слов“ (переводы стихотворений Верлена). – М., 1895.
Източници
редактиране- Mark Willhardt, Alan Parker. Briusov, Valerii Iakovlevich in Who's Who in Twentieth Century World Poetry, Routledge, 2000, ISBN 0-415-16356-0, p.47
Бележки
редактиране- ↑ feb-web.ru // с. 86.
- ↑ feb-web.ru // с. 144.
- ↑ feb-web.ru // с. 260.
- ↑ feb-web.ru // с. 181.
- ↑ Брюсов В. Я. Ф. И. Тютчев. Смысл его творчества
Външни препратки
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Valery Bryusov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |