Ванда Смоховска-Петрова
Ва̀нда Люцѝна Смохо̀вска-Петрова (на полски: Wanda Lucyna Smochowska-Petrowa) е българска литературоведка от полски произход, професор, специалист в областта на сравнителното литературознание, преводач на полскоезична литература, преподавател по славянски литератури в Софийския университет и научен сътрудник в Българската академия на науките.
| Ванда Смоховска-Петрова Wanda Smochowska-Petrowa | |
| българска литературоведка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Софийски университет Варшавски университет |
| Научна дейност | |
| Област | сравнително литературознание, история на литературата |
| Работила в | Институт за литература при БАН Софийски университет |
| Награди |  |
| Титла | професор |
Биография редактиране
Роден е на 30 юни 1919 г. във Варшава. Преди началото на Втората световна война учи психология във Варшавския университет. С помощта на българското посолство в полската столица, през есента на 1939 година успява да напусне бомбардирания от немците град и след тримесечно придвижване достига до България.[1]
През 1944 г. завършва педагогика в Софийския университет, а през 1950 г. и славянска филология там[2]. От 1960 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН.[3] През 1969 г. става доктор на науките от Варшавския университет. От 1975 г. е старши научен сътрудник II ст. Между 1991 и 1993 г. е член и председател на Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“ в България. През 2000 г. е наградена с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша за нейните заслуги в популяризирането на полската култура в чужбина.[4] Изследванията ѝ са в областта на полската и българската литература, както и взаимните влияния в нея по време на българското Възраждане. Преводач е на книги на отец Тадеуш Дайчер и отец Юзеф Тишнер.
През 2010 година на български език са издадени нейните мемоари „Ванда в страната на българските чудеса“.[5] Там емоционално споделя чувствата си към България:
| „ | Наистина, Майко, аз не съм твое родно, а доведено дете. Но може ли едно доведено дете, което шестдесет години се е хранило не само с българския хляб, но и с великите съкровища на пребогатата ти душа, да не обикне тази, която му ги дава, с не по-малка любов от обичта на родните деца?[6] | “ |
Умира на 20 юни 2011 година в родния си град.[7]
Библиография редактиране
- България в творчеството на Зигмунт Милковски (Теодор Томаш Йеж), София, 1955.
- Неофит Бозвели и българският църковен въпрос: Нови данни из архивите на Адам Чарториски, Изд. на БАН, 1964
- Михаил Чайковски-Садък паша и Българското възраждане. Изд. на БАН, 1973
- Национално своеобразие на литературата на Българското Възраждане. Изд. Боян Пенев, 2003
- Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски. Изд. Боян Пенев, 2008
Източници редактиране
- ↑ Zmarła prof. Wanda Smochowska-Petrowa. ekai.pl, 2011. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)
- ↑ Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН. Кацунов, Валери, и др. – София. Ропринт, 2018.
- ↑ Zmarła prof. Wanda Smochowska-Petrowa. ekai.pl, 2011. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)
- ↑ Postanowienie Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 7 listopada 2000 r.o nadaniu orderów i odznaczeń. sejm.gov.pl. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)[неработеща препратка]
- ↑ Вечер, посветена на проф. д-р Ванда Смоховска-Петрова. azcheta.com, 2016. Посетен на 21 ноември 2019 г.
- ↑ Чолева, Силвия. Вечер за Ванда Смоховска-Петрова . bnr.bg, 2016. Посетен на 21 ноември 2019 г.|
- ↑ Zmarła prof. Wanda Smochowska-Petrowa. ekai.pl, 2011. Посетен на 21 ноември 2019 г. (на полски)