Васа Ганчева

българска режисьорка, сценаристка и телевизионна водеща

Васа Лалева Ганчева е българска режисьорка, сценаристка, телевизионна водеща, медийна анализаторка и критичка, преводачка от шведски език.

Васа Ганчева
българска режисьорка, сценаристка и телевизионна водеща
Родена
Починала
1 юли 2011 г. (65 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Семейство
БащаЛалю Ганчев
МайкаНадя Ганчева
Братя/сестриВера Ганчева
Уебсайт

Биография

редактиране

Родена е в София на 29 април 1946 г. Дъщеря е на видния деец на БЗНС Лалю Ганчев и журналистката Надя Ганчева. Учи известно време история и теория на театъра в Кралския институт в Стокхолм.

Води различни предавания като „С Вас е Васа“ и „Вкусът на живота“. Режисира, пише сценарии и играе в различни филми. Известна с режисирането на новогодишните програми на БНТ в продължение на дълги години. Удостоена с българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист“ (1988), връчвана през година от 1988 до 2016 г. съвместно от НДФ „13 века България“, СУ „Св. Климент Охридски“ и посолството на Швеция в България[1].

Умира на 1 юли 2011 г. в София след тежка коремна операция.[2] Погребана е в Централните софийски гробища.[3]

Филмография

редактиране

Като режисьорка

редактиране
Документални филми
  • „Откъслеци – Любомир Левчев на 70 години“ (2005)
  • „Мафията“ (1972)
  • „Залог за Анджела“ (1971)
ТВ предавания

Като сценаристка

редактиране
  • „Откъслеци – Любомир Левчев на 70 години“ (2005)

Като актриса

редактиране

Библиография

редактиране
Преводи
  • Ингмар Бергман, „Есенна соната“, драма, София: Народна култура, 1981
  • Ингмар Бергман, „Лице срещу лице: Киноповести“, София: Народна култура, 1984
  • Кнут Хамсун, „Пан. Из записките на лейтенант Томас Глан“, роман, София: Хемус, 1993
  • Ингмар Бергман, „Латерна магика“, автобиография, София: Хемус, 1995
  • Май Шьовал, „Роузана: Роман за едно престъпление“, роман, София: Камея, Орфия, 1995
  • Петер Кюрман, „Делфийският колесничар и други стихотворения“, София: Орфей, 2001
  • Ингмар Бергман, „Образи“, София: Хемус груп, 2004
  • Катрин Алвтеген, „Бегълката“, роман, София: Репортер, 2003
  • Катрин Алвтеген, „Дълг“, роман, София: Унискорп, 2007
  • Катрин Алвтеген, „Сянка“, роман, София: Унискорп, 2009
  • Стиг Ларшон, „Взривената въздушна кула“, роман, София: Колибри, 2010
  • Йенс Лапидус, „Никога не прецаквай. Черен роман за Стокхолм“, роман, София: Сиела, 2010
  • Хенинг Манкел, „Човекът от Пекин“, роман, София: Колибри, 2011
  • Ян Валентин, „Звездата на Стриндберг“, роман, София: Ентусиаст, 2011
  • Катрин Алвтеген, „Предателство“, роман, София: Унискорп, 2012
  • Камила Лекберг, „Проповедникът“, роман, София: Колибри, 2012
  • Ингер Фримансон, „Сянка във водата“, роман, София: Унискорп, 2014
  • Ингер Фримансон, „Лека нощ, любими“, роман, София: Унискорп, 2014
  • Ингмар Бергман, „Сцени от един семеен живот и други киноповести“, София: Лист, 2018

Източници

редактиране
  1. Литературна награда „Артур Лундквист“ 2016 // НДФ „13 века България“. Посетен на 2022-11-19.
  2. Почина Васа Ганчева // bTV новините. Архивиран от оригинала на 2012-03-04. Посетен на 2022-09-03.
  3. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за