Васил Дойков
Васил Георгиев Дойков е български географ, краевед, писател и университетски преподавател, доцент доктор.[1][2]
Васил Дойков | |
български географ, краевед и писател | |
Роден | Васил Георгиев Дойков
|
---|---|
Починал | 7 септември 2018 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Работил в | Русенски университет Великотърновски университет Варненски свободен университет |
Биография
редактиранеРоден е на 20 август 1930 г. в застава на българо-румънската граница, в района на Русе, в село Кютюклии. Живее и учи в Русе. Завършва специалност география и история в Софийския университет. От 1954 до 1973 г. е директор на вечерната гимназия „Захари Стоянов“ в Русе. През 1969 г. защитава докторат на тема „Икономогеографски проблеми на Русе“ под ръководството на проф. д-р Игнат Пенков. През 1970 г. е включен в колектива, разработващ генералния план на Русе. В него участва с геодемографска прогноза и проучване на архитектурно-историческото наследство на града. От 1973 г. е главен редактор в Параходство „Българско речно плаване“ – осъществява над 60 рейса по река Дунав. През 1986 г. започва преподавателската си дейност в катедра „География“ във Великотърновския университет, а през 1987 г. е избран за доцент по икономическа география. Чете лекции в специалностите „Европеистика“ на Русенския университет и Варненския свободен университет. През 2017 г. за големите му заслуги в развитието на географското образование във висшето училище и на талантливото му научно творчество на Васил Дойков е присъдено званието „Почетен професор на Историческия факултет“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[3]
Библиография
редактиранеАвтор е на 87 книги и над 1800 студии и статии в списания, алманаси, сборници и вестници, в български и чуждестранни издания, посветени на различни места по света. Много от книгите са посветени на редица градове от Европа, Япония, на градовете в България.
В продължение на три десетилетия многократно пътува по река Дунав от изворите до делтата.
По-известни негови книги са:
- „Дунав и дунавският воден път“, съавтор Л. Ботев, Наука и изкуство, София, 1980 г.;
- „Български трицвет по Дунав“, съавтори Й. Радоев и Й. Казаков, Георги Бакалов, Варна, 1985 г.;
- „География на дунавското корабоплаване“, Фабер, Велико Търново, 2001 г.;
- „По Дунав“ от Шварцвалдските извори до делтата", Русе, 2001 г.;
- „Австрия“;
- „Германия“;
- „Португалия“;
- „Гърция“;
- „Сърбия“;
- „Хърватия“;
- „Република Македония“;
- „Турция“;
- „Румъния“;
- „Истанбул“;
- „Букурещ“;
- „Венеция“;
- „Британски острови“;
- „Белгия. Нидерландия. Люксембург“;
- „Япония“;
- „Нова Сирия“;
- „По Днепър“;
- „Градовете на България“;
- „Силистра. Многовековна и многолика“;
- „Лудогорие“;
- „Дунав – реката на Европа“;
- „Русе“.[4]
Източници
редактиране- ↑ Янков, Румен. IN MEMORIAM: В памет на проф. д-р Васил Георгиев Дойков (1930 – 2018) // Епохи XXVI (2). Велико Търново, Исторически факултет на Великотърновския университет, 2018. с. 555 – 556.
- ↑ Доцент д-р Васил Георгиев Дойков // dunav.silistra.tv. Архивиран от оригинала на 2018-09-07. Посетен на 7 септември 2018 г.
- ↑ In memoriam: Напусна ни доц. Васил Дойков // geograf.bg, 7 септември 2018 г. Посетен на 7 септември 2018 г.
- ↑ Доц. д-р Васил Дойков // pisateli-ruse.weebly.com. Архивиран от оригинала на 2018-09-08. Посетен на 7 септември 2018 г.