Васил Дойков

български географ, краевед и писател

Васил Георгиев Дойков е български географ, краевед, писател и университетски преподавател, доцент доктор.[1][2]

Васил Дойков
български географ, краевед и писател
Роден
Васил Георгиев Дойков
Починал
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Работил вРусенски университет
Великотърновски университет
Варненски свободен университет

Биография

редактиране

Роден е на 20 август 1930 г. в застава на българо-румънската граница, в района на Русе, в село Кютюклии. Живее и учи в Русе. Завършва специалност география и история в Софийския университет. От 1954 до 1973 г. е директор на вечерната гимназия „Захари Стоянов“ в Русе. През 1969 г. защитава докторат на тема „Икономогеографски проблеми на Русе“ под ръководството на проф. д-р Игнат Пенков. През 1970 г. е включен в колектива, разработващ генералния план на Русе. В него участва с геодемографска прогноза и проучване на архитектурно-историческото наследство на града. От 1973 г. е главен редактор в Параходство „Българско речно плаване“ – осъществява над 60 рейса по река Дунав. През 1986 г. започва преподавателската си дейност в катедра „География“ във Великотърновския университет, а през 1987 г. е избран за доцент по икономическа география. Чете лекции в специалностите „Европеистика“ на Русенския университет и Варненския свободен университет. През 2017 г. за големите му заслуги в развитието на географското образование във висшето училище и на талантливото му научно творчество на Васил Дойков е присъдено званието „Почетен професор на Историческия факултет“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[3]

Библиография

редактиране

Автор е на 87 книги и над 1800 студии и статии в списания, алманаси, сборници и вестници, в български и чуждестранни издания, посветени на различни места по света. Много от книгите са посветени на редица градове от Европа, Япония, на градовете в България.

В продължение на три десетилетия многократно пътува по река Дунав от изворите до делтата.

По-известни негови книги са:

  • „Дунав и дунавският воден път“, съавтор Л. Ботев, Наука и изкуство, София, 1980 г.;
  • „Български трицвет по Дунав“, съавтори Й. Радоев и Й. Казаков, Георги Бакалов, Варна, 1985 г.;
  • „География на дунавското корабоплаване“, Фабер, Велико Търново, 2001 г.;
  • „По Дунав“ от Шварцвалдските извори до делтата", Русе, 2001 г.;
  • „Австрия“;
  • „Германия“;
  • „Португалия“;
  • „Гърция“;
  • „Сърбия“;
  • „Хърватия“;
  • „Република Македония“;
  • „Турция“;
  • „Румъния“;
  • „Истанбул“;
  • „Букурещ“;
  • „Венеция“;
  • „Британски острови“;
  • „Белгия. Нидерландия. Люксембург“;
  • „Япония“;
  • „Нова Сирия“;
  • „По Днепър“;
  • „Градовете на България“;
  • „Силистра. Многовековна и многолика“;
  • „Лудогорие“;
  • „Дунав – реката на Европа“;
  • „Русе“.[4]

Източници

редактиране
  1. Янков, Румен. IN MEMORIAM: В памет на проф. д-р Васил Георгиев Дойков (1930 – 2018) // Епохи XXVI (2). Велико Търново, Исторически факултет на Великотърновския университет, 2018. с. 555 – 556.
  2. Доцент д-р Васил Георгиев Дойков // dunav.silistra.tv. Архивиран от оригинала на 2018-09-07. Посетен на 7 септември 2018 г.
  3. In memoriam: Напусна ни доц. Васил Дойков // geograf.bg, 7 септември 2018 г. Посетен на 7 септември 2018 г.
  4. Доц. д-р Васил Дойков // pisateli-ruse.weebly.com. Архивиран от оригинала на 2018-09-08. Посетен на 7 септември 2018 г.