Велешко клане
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонска книжовна норма. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Велешкото клане (на македонска литературна норма: Масакрот во Велес) е масов разстрел на 53 затворници от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).
| Велешко клане | |
| Част от Македонски въпрос | |
 Присъдета на велешките българи, 1945 година | |
| Място | Велес |
|---|---|
| Време | 15 януари 1945 година |
| Цел | ликвидиране на българщината |
| Смъртни случаи | 53 |
| Извършител | ОЗНА |
Разстрелът се провежда на 15 януари 1945 година, когато служители на ОЗНА застрелват 53 затворника във велешкия затвор. За повечето от затворниците е имало съмнение, че са противници на комунистическата съпротива.[1]
В своята книга „Моят татко – Методи Андонов - Ченто“, синът му Илия Андонов казва, че първият председател на Президиума на АСНОМ разбира случайно за този случай, и че такива действия започват още в края на 1944 година в Скопие, когато там е Едвард Кардел, като гост на Второто заседание на АСНОМ.[2] Коста Църнушанов смята, че затворниците са убити, защото са се смятали за българи. Според него сред тях е имало дейци на ММТРО и ВМРО. Църнушанов смята, че отговорни за разстрела са Ратко Петровски, тогава помощник-началник на ОЗНА, Боро Коробар и Киро Попадиче.[3]
Част от избитите според Църнушанов са:
- Благой Попгьорчев – деец на ММТРО;
- Благой Георгиев – 36-годишен, служител;
- Димко Крепиев – деец на ВМОРО;
- Лазар Крепиев – 64-годишен, братовчед на Димко;[4]
- Пере Торопан – 50-годишен, шивач;
- Раде Торопан – син на Пере;
- Димко Нацев, 52-годишен, манифактурист
- Петре Дърндаров, 52-годишен;
- Димe Сребров, 55-годишен;
- Панче Караколев;
- Асен Варналиев, часовникар, млад мъж, от родолюбивото семейство Варналиеви, дало герои в освободителната борба;
- Коце Църното – шивач;
- Димко Цифкалама;
- Тоде Порецов, касапин;
- Пано Николов – деец на ВМРО, войвода на контрачета;
- Лазо Илиев Сълпянецот, бакалин и брашнар;
- Георги Ставрев Валавичарот.[3]
Бележки редактиране
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 924. (на македонска литературна норма)
- ↑ Андонов, Илија - Ченто, „Мојот татко - Методија Андонов Ченто“, Скопје 1999, ISBN:9989-878-89-9
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 246.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 245.