Отваря главното меню

Великата армия (на френски:La Grande Armee) е основната военна сила на Франция по време на Наполеоновите войни. Тя е създадена през 1805 г. Състояла се е предимно от французи, но и от много наемни войници, най-вече нидерландци, поляци и австрийци. Първоначално в нея влизали шест корпуса войници, като четири от тях са били под френско командване, а другите два под австрийско и полско. С времето силата и числеността ѝ нарастват неимоверно и в началото на войната срещу Русия това е най-многобройната армия в Европа.

La Grande Armée
Emblem of Napoleon Bonaparte.svg
Информация
Активна 1805 – 15
Държава Франция
Размер През 1812 година, когато е била в апогея на мощта си, се е състояла от 554,500 души:
• 300,000 французи, белгийци и нидерландци
• 95,000 поляци
• 25,000 италианци
• 24,000 баварци
• 20,000 саксонци
• 17,000 вестфалци
• 20,000 прусаци
• 35,000 австрийци
• 15,000 швейцарци
• 3,500 хървати
Покровител Наполеон Бонапарт
Мото Valeur et Discipline
(Храброст и Дисциплина)
Цветове Le Tricolore
Марш La Victoire Est a Nous (Победата е наша),
Марсилезата
Талисман Френски императорски орел
Битки/войни Улм, Аустерлиц, Йена-Ауерщед, Ейлау, Фридланд, Инвазия на Русия от 1812, Смоленск, Бородино, Березина, Лютцен, Дрезден, Лайпциг, Вошам, Арси-сюр-об.
La Grande Armée в Общомедия

Когато Наполеон започва разширяването на своята империя, Великата армия прегазва Австрия. С времето нейната численост расте и през юни 1812 мощта ѝ е ненадмината. Първото ѝ поражение е нанесено по време на войната срещу Шестата коалиция. След тази загуба френските войски намаляват, и в крайна сметка претърпяват тежко поражение от руснаците. От близо 600 000 души войска оцеляват едва няколко хиляди. През 1813 Великата армия е окончателно победена. Наполеон събира втора Велика армия, но тя никога не успява да достигне числеността на първата.

ОрганизацияРедактиране

Добрата организация е една от основните причини за успехите на Великата армия. Тя е била съставена от 5 до 7 корпуса, всеки от които е действал самостоятелно и е включвал всички войскови елементи. Числеността на персонала в корпусите е била между 10 000 и 50 000 души, но най-често броят на войниците е бил около 30 000. В зависимост от важността и задачата те са били командвани от маршал или генерал-майор (General de Division), на които Наполеон често е предоставял свобода на действие.

Всеки корпус е бил съставен от дивизии, всяка наброяваща между 4000 и 6000 души. Те са се състояли от 2 или 3 бригади, всяка от които има два полка. Към дивизиите е имало артилерийска бригада от 3 или 4 батареи, а всяка батарея е включвала 4 оръдия и две гаубици – общо 18 или 24 оръдия.

Понякога кавалерийските единици са били отделяни в собствени малки корпуси, за да не бъде забавено действието им от пехотата.

СъставРедактиране

Императорска гвардияРедактиране

Това е най-елитното формирование в армията. Тя е основана през 1800 година като полк, който бързо се разраства и достига числеността на редовна армия през 1805 г. Императорската гвардия (Garde Impériale) се състои от най-верните на императора войници, сражавали се в няколко кампании. Според Наполеон, гвардията е пример за всички останали формирования на Великата армия. Основни звена са гвардейската пехота и гвардейската кавалерия, които понякога са подсилени с артилерийски формирования.

Численост на Императорската гвардия
Година Войници
1800 3000
1804 8000
1805 12000
1810 56000
1812 112000
1813 85000 (предимно Млади гвардейци)
1815 28000

Пехота на ГвардиятаРедактиране

състояща се от три вида войски:

  • Стара гвардия (Vieille Garde) – най-елитните ветерани от Имперската гвардия, сражавали се в 3 до 5 войни. Старата гвардия се дели на два полка:
    • Пехотни гренадири на Императорската гвардия (Grenadiers à Pied de la Garde Impériale)
      Гвардейските гренадири са най-опитните бойци в цялата наполеонова армия, като някои от тях са служили в повече от 20 кампании. Изискванията за присъединяване към тази част са изключително строги – войниците не бива да са служили по-малко от 10 години, трябва да имат военни отличия и да са с ръст над 178 сантиметра. Гвардейската гренадирска пехотна част се е включвала в бойните действия най-рядко, но винаги се е представяла отлично.
    • Пехотни ловци на Императорската гвардия (Chasseurs à Pied de la Garde Impériale)
      Тези войници са наречени така, защото са обучени само в прецизна стрелба с мускети. Критериите за набор са същите като при гренадирите, но изискването за височина е сведено до 172 см. Униформата им се е състояла от дълго, тъмносиньо палто с червени еполети и зелени/бели ревери, тъмносини панталони и шапка от меча кожа. Подобна е била и униформата на гренадирите.
  • Средна гвардия (Moyenne Garde) – това са войници, сражавали се в 2 или 3 войни.
    • Стрелци (Фузилиери)-ловци (Fusiliers-Chasseurs)
      Това са най-добре обучените гвардейски пехотинци. От всички формирования фузилиерите-ловци се сражават най-активно. Този полк на Гвардията е създаден през 1806 година и е разпуснат през 1814. Войниците са въоръжени с мускет Шарлевил от 1777 година, байонет и къся сабя. Облеклото им е съставено от тъмносиньо палто със зелени еполети и бели ревери и тъмносиньо шако. Панталоните им са били кафеви или сини.
    • Фузилиери (Стрелци)-гренадири (Fusiliers-Grenadiers)
      Гренадирите практически не се различават от ловците по бойни умения и формации. Единствената разлика между двете формирования е, че гренадирите са повече на брой и са сформирани малко по-късно – през 1807. Разпуснати са същата година както ловците. Еполетите на униформите им са червени, а панталоните им са бели. Въоръжението е същото.
    • Моряци (Marins de la Garde)
      Моряшката част е била предвидена да бъде екипаж на корабите, с които Великата армия е щяла да окупира Великобритания. Тъй като инвазията не се състои, моряците биват намалени по численост, но не са елиминирани като звено на Армията. Въоръжението им включва същия мускет Шарлевил с байонет както и пистолет.
  • Млада гвардия (Jeune Garde) – състояла се е от войници, сражавали се в една война, както и от най-добрите наборници и доброволци.
    • Егери-Гренадири (Tirailleurs-Grenadiers)
      Младата гвардия е сформирана през 1808 година, когато Наполеон нарежда най-високите, силни и интелигентни мъже от новите попълнения да се групират в редиците на това формирование. По-високите войници сформират гренадирската част, в чийто състав влизат и някои ветерани от Средната и Старата гвардии с цел повдигане на духа и подобряване на тактическите умения. Униформата на тези бойци се е състояла от тъмносиньо палто с червени еполети и бели ревери, както и шако с червени ленти.
    • Ловци-Егери (Tirailleurs-Chasseurs)
      Това формирование се е състояло от по-ниски наборници и е имало по-скоро разузнавателни функции. Единствената разлика между гренадирите и ловците е бил цветът на еполетите – при последните той е бил зелен.
Гвардейска кавалерияРедактиране
  • Конни гренадири на Императорската гвардия (Grenadiers à Cheval de la Garde Impériale)
  • Стрелци-ездачи на Императорската гвардия (Chasseurs à cheval de la Garde Impériale)
  • Елитна жандармерия (Gendarmerie d’Elite)
  • Мамелюкски ескадрон (Escadron de Mamelukes)
  • Леки конници меченосци на Императорската гвардия (Chevau-Légers-Lanciers de la Garde Impériale)
  • Драгуни на императрицата (Dragons de l’Impératice)

ПехотаРедактиране

Фронтова линияРедактиране
  • Фузилиери
  • Гренадири
  • Стрелци
Лека пехотаРедактиране
  • Ловци
  • Карабинери
  • Леки стрелци

КавалерияРедактиране

Тежка кавалерияРедактиране
  • Кирасири
  • Драгуни
  • Конни карабинери
Лека кавалерияРедактиране
  • Хусари
  • Конни ловци
  • Пиконосци

АртилерияРедактиране

ПоддръжкаРедактиране

ИнженериРедактиране

СнабдяванеРедактиране

ИсторияРедактиране

1804 – 1806Редактиране

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране