Велики литовски хетман

Велик литовски хетман (на беларуски: Гетман вялікі літоўскі, на полски: Hetman wielki litewski) се наричал главнокомандващият на въоръжените сили на Великото литовско княжество между XV и XVIII век.

Константин Острожки – велик хетман (1497 – 1500 г., 1507 – 1530 г.).

След създаването на Полско-литовската държава титлата обозначава един от двамата висши военачалници наред с Великия хетман на короната. Заместникът на Великия хетман носи титлата Полеви хетман литовски.

За разлика от Полевия хетман, Великият хетман в мирно време се намирал в двора на Великия княз. Той отговарял за набирането, оборудването и финансирането на литовската армия. Великият хетман имал и съдебна власт над всички членове на литовската армия.

В случай на война той поема командването от Полевия хетман и повежда литовската армия в битка. Полската армия също е ръководена от Велик хетман. В повечето случаи кралят назначавал за главнокомандващ на обединената армия онзи Велик хетман, когото смятал за по-добър (или полския, или литовския). Въпреки това избраният не е имал пряко командване над съответно другата армия, а само косвено. Вторият велик хетман винаги е бил негов заместник.

От 1579 г. нататък титлата Велик хетман се присъждала пожизнено, освен ако титулярът на длъжността не се оттегли от военна служба.[1]

Виж също: редактиране

Източници редактиране

  1. Polskie tradycje wojskowe, S. 187
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Großhetman von Litauen“ и страницата „Гетман великий литовский“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.