Отваря главното меню

Белоруският език[1], наричан още беларуски[2], (самоназвание: Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 3,2 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от белорусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.[3]

Беларуски език
Беларуская мова
Страна Беларус, Полша, Литва
Брой говорещи 3 200 000
(2 200 000 в Беларус)
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Белоруски
Официално положение
Официален в Флаг на Беларус Беларус
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 be
ISO 639-2 bel
ISO 639-3 [http://www.sil.org/iso639-3/documentation.asp?id=bel bel bel]
Беларуски език в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

 
Етнографска карта на беларуските говори от 1903 г.

Историята на езика може да се раздели на следните периоди:

  1. Древноруски, общоруски (X—XIV век);
  2. Старобелоруски (XIV—XVIII век):
    • Формиране на белоруския език (XV век),
    • „Златен век“, белоруски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
    • постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на белоруските земи към Русия (XVII—XVIII век),
    • период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
  3. Съвременен белоруски език:
    • начално кодифициране на съвременния белоруски език (XIX век),
    • окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид белоруският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.

ГраматикаРедактиране

Белоруският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на белоруския език продължили да използват арабска писменост.

В белоруската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско *О като А в неударена позиция.[4] Точно тази особеност на белоруския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „белорусин/беларусин“ и „белоруски/беларуски“ на български.

ПисменостРедактиране

За изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.

А а Б б В в Г г Д д (Дж дж) (Дз дз) Е е
Ё ё Ж ж З з І і Й ѝ К к Л л М м
Н н О о П п Р р С с Т т У у Ў ў
Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Ы ы Ь ь Э э
Ю ю Я я

В беларуската кирилица се използва апостроф () (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.

Беларуският език като средство за битово общуване
(по данни от преброяването на населението през 2009 г.)
Всичко население Градско население
(в Могилевски район няма градско население)
Селско население

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Иван Куцаров, Славяните и славянската филология, Пловдив, 2002
  2. Правописен речник на БАН, 2002
  3. Belarusian language, alphabet and pronunciation
  4. Судник, М. Р., Белорусский язык (Лингвистический энциклопедический словарь), Москва, 1990 г., стр. 71 – 72

Външни препраткиРедактиране