Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Обединено кралство Великобритания и (Северна) Ирландия от 1801 до 1922 г. е официалното име на държавата Обединено кралство, заемаща Британските острови. В 1922 година, след основаването на Ирландската свободна държава, държавата получава името Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
| Обединено кралство Великобритания и Ирландия United Kingdom of Great Britain and Ireland | |
| 1801 – 1922 | |
.svg) Знаме .svg) Герб | |
| Химн: Бог да пази Краля/Кралицата | |
.svg) Местоположение на Обединеното кралство | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Лондон |
| Официален език | |
| Форма на управление | |
| Монарх | |
| 1801 – 1820 | Джордж III |
| 1820 – 1830 | Джордж IV |
| 1830 – 1837 | Уилям IV |
| 1837 – 1901 | Виктория и други ... |
| Законодателна власт | |
| Камара на лордовете | Горна камара |
| Долна камара | |
| Площ | |
| 315 093 km2 | |
| Население | |
| По оценка от 1801 | 16 000 000 |
| Валута | Британска лира |
| |
| Днес част от |  Великобритания Ирландия |
| Обединено кралство Великобритания и Ирландия в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Създаване
редактиранеСъздадено е на 1 януари 1801 г. чрез сливане на кралство Великобритания (възникнало на свой ред от сливането на кралство Англия и кралство Шотландия през 1707 г.) с кралство Ирландия. Сливането става след Ирландското въстание от 1798 г. Съюзът е оформен в Акт за съюз, приет от Парламента на Ирландия и Парламента на Великобритания.
Ирландският парламент е закрит, като Ирландия следвало да получи глас в обединения парламент. Заради ирландските католици е предложено да се въведе равноправие на католиците, на което яростно се съпротивлява напълно англиканският ирландски парламент. Предложението е блокирано от крал Джордж III, който счел изравняването на католиците за нарушение на неговата коронационна клетва. Католиците все пак получават равноправие през 1829 г.
Права за Ирландия
редактиранеДълги години ирландските политици настояват за самоуправление, наричано „хоумрул“ (на английски: Home Rule), и то почти е постигнато при британския премиер Уилям Гладстон през 1880-те години. Постоянното отсрочване на самоуправлението довежда до недоволство, после до насилие и накрая до независимост.
През 1919 г. парламентаристи от Шин Фейн сформират едностранно независим ирландски парламент в Дъблин. Следва Войната за независимост на Ирландия (1919 – 1921) и провъзгласяване на т.нар. Ирландска република (1919 – 1922) от 26 ирландски графства (католически). Другите 6 графства (протестантски), наречени Северна Ирландия, остават в състава на Обединеното кралство.
Прекратяване на съюза
редактиранеСъюзният договор е прекратен след получаване от Ирландия на независимост на 6 декември 1922 г., когато договорът между правителството на Великобритания и представители на самопровъзгласилата се Ирландска република създава Ирландската свободна държава в завършек на Войната за независимост на Ирландия.
Договорът създава самоуправляем доминион (подобно на Канада, Австралийския съюз, Нова Зеландия и др.), наречен Ирландска свободна държава, в състава на Британската империя. Той предвижда войските на Великобритания да бъдат изведени от по-голямата част от острова, новата държава да поеме дял от дълговете на дотогавашната обединена държава, а протестантска Северна Ирландия, създадена през 1920 г., да може при желание да излезе от новата държава.
Последствия
редактиранеСеверна Ирландия се възползва от правото си и след 2 дена официално обявява, че се отделя от новата държава. Едва през 1927 г., в съответствие с Акта за кралския и парламентския титули, Обединеното кралство Великобритания и Ирландия е преобразувано в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Ирландската свободна държава, в съответствие с новоприетата си конституция, се преобразува в Република Ирландия, считано от 29 декември 1937 г.
Днес част от ...
редактиранеОбединеното кралство Великобритания и Ирландия заема териториите на днешните държави: