Велик дука
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Велик дука (на латински: Megas Doux; на гръцки: μέγας δούξ) е една от най-високите служби в йерархията на Византийската империя. Понякога тази служба се е наричала също Megaduke или Megadux. Гръцката дума δούξ произлиза от латинската дума dux, която означава „Военачалник“. Въпреки че днес означава „херцог“, във Византийската империя тя е запазила своето първоначално значение.
Службата е създадена малко след 1085 г. от византийския император Алексий I Комнин, тогава като „дука на флотата“ (на гръцки: δούξ τοῦ στόλου) при реформацията на византийския флот. Около 1092 г. Алексий дава тази служба на своя зет Йоан Дука и допълва титлата с думата „велик“.
След изчезването на империята тази титла става почетна.
Последният и най-известен „Велик дука“ е Лука Нотарас, който остава на служба до падането на Константинопол през 1453 г.
Литература
редактиране- Bartusis, Mark C. The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. University of Pennsylvania Press,, 1997. ISBN 0812216202.
- Haldon, John F. Warfare, state and society in the Byzantine world, 565 – 1204. Routledge,, 1999. ISBN 1857284941.
- Alexander Kazhdan: Megas Doux. In: Oxford Dictionary of Byzantium. Bd. 2 (1991), S. 1330.
- Magdalino, Paul. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press,, 2002. ISBN 0-521-52653-1.