Алексий I Комнин

Алексий I Комнин (на старогръцки: Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.

Алексий I Комнин Ἀλέξιος Κομνηνός
византийски император
Алексий I Комнин (византийска миниатюра)
Роден	1048 г. Константинопол, Византия
Починал	15 август 1118 г. Константинопол, Византия
Управление
Период	1 април 1081 – 15 август 1118
Предшественик	Никифор III Вотаниат
Наследник	Йоан II Комнин
Семейство
Род	Комнини
Баща	Йоан Комнин
Майка	Анна Даласина
Братя/сестри	Исак Комнин Адриан Комнин Мануил Комнин Никифор Комнин Теодора Комнина Мария Комнина Евдокия Комнина
Съпруга	Ирина Дукина (1078)
Деца	Анна Комнина Мария Комнина Йоан II Комнин Андроник Комнин Исак Комнин Евдокия Комнина Теодора Комнина
Алексий I Комнин в Общомедия

Принадлежащ към династията на Комнините, Алексий I има значителни заслуги за възстановяването на Византийската империя като първостепенна политическа сила във време на сериозни външнополитически заплахи.

Основен източник за съвременните знания и представи за Алексий Комнин е историческата биографична хроника Алексиада под авторството на дъщеря му Анна Комнина и хрониките на кръстоносните летописци като Гийом от Тир (виден дипломат от Йерусалимското кралство).

В края на XI век, след възхода при Македонската династия, Византия преживява тежък период на административен и политически колапс. Войните на Йоан Цимисхий и Македонската династия изчерпват ресурсите на имперската хазна, а Византия е в упадък поради ширеща се бюрократична корупция и продажба на административни постове, с които преди това не е могъл да се справи и чичото на Алексий Исак I Комнин, управлявал няколко десетилетия по-рано. Като последствие от Битката при Манцикерт, империята губи почти всички свои азиатски територии, а балканските земи са опустошени от множество въстания и вражески нашествия от север и запад. Византия е притискана от три страни – селджукските турци се разпореждат в Мала Азия, норманите са готови да дебаркират по адриатическото крайбрежие, а Балканите биват разграбвани от печенегите.

Управление

Златен хиперпирон на Алексий I Комнин

Алексий I Комнин е племенник на император Исак I Комнин (1057 – 1059) и е син на Йоан Комнин, който отказва да наследи трона след оттеглянето на брат си. Отличава се като военачалник срещу нормани и турци при властването на Никифор III Вотаниат, срещу когото е извършен военен преврат и той се съгласява да абдикира в полза на Алексий.

Войни на Балканите

През 1081 г., по време на коронацията му (по думите на дъщеря му Анна Комнина), Алексий I Комнин владее само територията между Одрин и Константинопол (Тракийска тема̀). Новият император е опитен, упорит и енергичен пълководец, който е принуден да води непрестанни войни.

В първите години след възкачването си Алексий I води неуспешни сражения с норманите, които завладяват Епир и Северна Гърция през 1083 – 4 г. под командването на Робер Гискар. Императорът на Византия изпраща 360 хил. златни номизми на германския император Хайнрих IV, който в замяна ангажира норманите с нападение срещу техните владения в Италия. Освен това, обещавайки търговски привилегии, Алексий I успява да привлече венецианците за съюзници и с тяхна помощ изтласква норманите от Гърция и Южна Италия. След смъртта на Робер Гискар през 1085 г. норманите се оттеглят от византийските провинции и задълго престават да бъдат заплаха.

По същото време Балканите са обхванати от въстания на еретици – богомили и павликяни, които използват народното недоволство от тежкото положение в страната и привличат армия от селяни и дезертьори. Бунтовете в Тракия са потушени, но ново нападение на печенегите от север през 1087 г. кара императора да поведе поход в Мизия срещу тях. Той не постига успех при обсадата на Дръстър (Силистра) и плаща паричен откуп, за да се завърне с армията си обратно. През 1090 г. печенегите нахлуват отново. Тогава с умели ходове Алексий печели за съюзници куманите и заедно разбиват печенегите в Тракия на следващата година. Печенегите правят последен набег през 1094 г., когато също са разбити.

Войни на изток

Сериозно е положението на империята в Мала Азия, където повечето от предишните територии са изгубени и са във владението на селджукския тюркски султанат или различни мюсюлмански емири. Византийската армия няма достатъчно сили, за да започне контранастъпление на изток.

Преминаването на I Кръстоносен поход в Мала Азия 1101 г.

Алексий I Комнин търси помощ сред европейските държави и призовава папата да организира поход на християните срещу тюркските мюсюлмани. Папата откликва на призива му и така е организиран Първи кръстоносен поход през 1095. Първата вълна на похода, известна като Народен кръстоносен поход, съставена главно от зле организирано селско опълчение, водено от един проповедник – Пиер Отшелника и от бедния рицар Готие Голтака, не успява достигне Светите места и бива победена още в Мала Азия. Следващата вълна на похода, съставена от две отделни войски, включващи основно добре подготвени войници и рицари, водени от способни военачалници, наричан Походът на рицарите, пристига скоро след разгрома им и в него се вливат част от оцелелите в него. Скоро между императора и кръстоносците възниква напрежение. Започва да се говори дори за атака на Константинопол. В крайна сметка Алексий I Комнин се споразумява с тях и успява да ги прехвърли в Мала Азия. Алексий отстоява сигурността на населението на империята и войските му строго контролират преминаването на кръстоносците. Там, откъдето минават рицарите и армията им, веднага след това пристигат византийските войски и налагат императорската власт.

Алексий I Комнин, от гръцки ръкопис (библиотека Ватикана)

Византийците се възползват умело от успехите на кръстоносците и придобиват Никея през 1097 г. като просто влизат в освободения от кръстоносците град. Властта на Византия в по-голямата част от Мала Азия е отново възстановена, докато западноевропейските рицари превземат Антиохия и Сирия. Съгласно сключената договорка, кръстоносците създават собствени държави в Сирия и Светите земи, като съюзници и формални васали на византийския император (по западноевропейския феодален образец). От своя страна византийците подпомагат рицарите с флот и провизии срещу мюсюлманите, които ок. 1100 г. са напълно отблъснати и губят превъзходството си в региона. Въпреки това централната част на Анадола остава под властта на Румския султанат, и заради това в 1110 – 1117 г. се налага ромеите отново да воюват срещу селджуките, а в Киликия е организирано Арменско княжество като допълнителен буфер.

Реформи

Във вътрешнополитическо отношение Алексий I укрепва положението си на трона, като създава множество нови длъжности (например званието севастократор) и ги дарява на свои близки. За да се консолидира властта на управляващата династия на Комнините, благородниците които не са свързани по родство с нея, биват изключвани от управлението. Срещу Алексий I са организирани над дузина покушения, дворцови заговори, военни бунтове и селски въстания.

По западноевропейски образец, Византия започва да преминава към феодална система с въвеждането на прониите. Реформирано е сеченето на монети и в 1092 година се въвежда нова златна монета – хиперпирон. Император Алексий I провежда гонения срещу еретиците богомили и павликяни, които заповядва да бъдат екзекутирани публично. Според „Алексиада“, императорът тайно кани богомилския водач Василий Врач на теологичен диспут в столицата, под предлог че иска да стане негов последовател, след което го пленява и осъжда на публично изгаряне на клада.

Императорът умира през 1118 година след дълго боледуване. Алексий I Комнин остава в историята като един от най-способните владетели, които е имала Византия. Наследява го синът му Йоан II Комнин.

Семейство

Алексей Комнин в края на 1077 – началото на 1078 година се оженил за представителка на династия Дука – Ирина Дукина (1065/66 — 19 февруари 1123), дъщеря на кесаря Андроник Дука. Те имат 9 деца:

• Анна Комнина (1 декември 1083 – 1153/55)
• Мария Комнина (19 септември 1085 – след 1136)
• Йоан II Комнин (13 септември 1087 – 8 април 1143), византийски император (1118 – 1143)
• Андроник Комнин (18 септември 1091 – 1131)
• Исак Комнин (16 януари 1093 – 1131)
• Евдокия Комнина (14 януари 1094 – 1130/1131)
• Теодора Комнина (15 януари 1096 – след 1124)
• Мануил Комнин (7 февруари 1097 – 16 май 1098)
• Зоя Комнина (4 март 1098 – 17 септември 1098)

Вижте също

• Исак Комнин
• Алексиада
• Анна Комнина
• Първи кръстоносен поход

Литература

• Мутафчиев, Петър „Лекции по история на Византия“. Изд. Дамян Яков ISBN 954-527-308-9
• Κωνσταντίνος Βαρζός: Η Γενεαλογία των Κομνηνών (= Βυζαντινά Κείμενα και Μελέται. T. 20α, ZDB 420491 – 8). Τόμος A'. Κέντρο Βυζαντινών Ερευνών – ΑΠΘ, Θεσσαλονίκη 1984, S. 87 – 113 Nr. 15, Digitalisat (PDF; 264 MB) Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine..
• Ralph-Johannes Lilie: Byzanz – Das zweite Rom. Berlin 2003, S. 328ff.
• Philip Grierson: Byzantine Coinage, Dumbarton Oaks Byzantine Collection Publications, 1999, ISBN 978-0-88402-274-9
• Michael F. Hendy: Studies in the Byzantine Monetary Economy c.300 – 1450. Cambridge University Press, 1985, ISBN 978-0-521-24715-3, S. 515ff
• Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Bd. 1: Aaron – Azarethes. Brepols Publishers, Turnhout 2007, ISBN 978-2-503-52303-3, S. 153 – 155.
• Steven Runciman: Geschichte der Kreuzzüge, dtv, 2006, ISBN 3-423-30175-9, S. 69 ff.

Външни препратки

• Анна Комнина: The Alexiad Архив на оригинала от 2014-08-14 в Wayback Machine., von Elizabeth A. Dawes, 1928
• Alexius coinage