Велко Кънев

български актьор

Велко Христов Кънев е български театрален и филмов актьор.

Велко Кънев
български актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активностот 1973 г.
Семейство
Уебсайт
Велко Кънев в Общомедия

Биография

редактиране

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 г. до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на 3 сезона (1976 г. – 1979 г.). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“[1].

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели 2-ра награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в гр. Санкт Петербург. През 2008 г. е поканен в тв предаване „Царете на комедията“. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ 1-ва степен за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ с премиерата на моноспектакъла „12 разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.[2]

 
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Велко Кънев.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко грамофонни плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.

Има 2 дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева.

Умира привечер на 11 декември 2011 година в София на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Награди и отличия

редактиране
  • Заслужил артист (1982).
  • Народен артист (1987).
  • Орден „Кирил и Методий“ – I степен за заслуги в областта на културата и изкуството (2008).
  • „Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975).
  • „Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979).
  • „Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983).
  • „Специална награда за филм“ за „Да обичаш на инат“ в лицето на режисьора Николай Волев (Варна, 1986).
  • „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986).
  • Аскеер за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев (1994).
  • „Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ (Санкт Петербург, 2007).
  • Почетен гражданин на Сливен (2010).

Роли в театъра

редактиране

Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“[4]

Телевизионен театър

редактиране

Кариера като режисьор

редактиране

Постановки като режисьор на сцената на Народен театър „Иван Вазов“[5]:

  • „Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко
  • „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко
  • „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко

През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на Съмърсет Моъм в театър Сълза и смях.

Филмография

редактиране
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2011 Миграцията на паламуда отец Иван (издаден посмъртно)
2010 Още нещо за любовта арменец, индустриалец (последен филм)
2010 Стъпки в пясъка митничаря, чичо на Ненчо
2006 Приятелите ме наричат Чичо Камен (Камбата)
2000 Хайка за вълци 6 поп Енчо
1998 Испанска муха Джипси
1991 Онова нещо Господин
1989 Мъже без мустаци 6 следователя Христо Шопов
1989 Под дъгата (тв) актьор на репетиция – Кралят
1988 Време разделно 2 великият везир
1988 Изложение
1988 Съседката Григор
1987 Само ти, сърце... озвучил ролята на Лука
1987 Човек на паважа Стоименов
1987 13-та годеница на принца принц Перо, разбойникът
1987 Мечтатели Спиро Гълъбчев
1987 Петък вечер Митко Дечев, музикантът
1986 Васко да Гама от село Рупча 6
1986 Да обичаш на инат Радо Пешев
1985 Тази хубава зряла възраст
1985 Константин Философ 2 александриеца Ангеларий
1985 Маневри на V етаж Петър Петкин
1984 Нощем с белите коне 6 Илия, бащата на Сашо
1984 Зелените поля... (комедия) Ортачки
1984 Стената шофьорът Борчо
1983 Константин Философ 6 александриеца Ангеларий
1983 Бон шанс, инспекторе! инспектор Тюхчев
1983 Първобитна история (тв) магазинера
1983 За една тройка бащата на Владимир
1982 Бяла магия Андро
1982 Оркестър без име Велко
1981 Хан Аспарух 3 презвитер Константин, монах
1980 Спилитим и Рашо 20 бедния съсед с кокошката (в 9-а серия)
1980 Илюзия Тодор Петров
1980 Прозорецът Светлозар
1980 С поделена любов – („С любовью пополам“) СССР / България Петко Тошев
1979 Роялът Мето Методиев
1978 Всички и никой сержант Иван Мравов „Мравката“, милиционерът от Разбойна
1978 Светъл пример (тв) Анто П. Антов
1978 Пантелей кварталното фанте
1977 Година от понеделници
1977 От другата страна на огледалото продавачът в магазин
1977 Мъжки времена Велко
1977 Матриархат Стойчо, мъжът на Тана
1977 Бой последен Здравко
1976 Самодивско хоро Кирил Станков, колоездача
1975 Силна вода Диме
1975 Неделните мачове Ники „Барона“
1974 Дубльорът Божо
1973 ...И дойде денят гласът на Варламката
? Зимно слънце Григор

Източници

редактиране
  1. nationaltheatre.bg
  2. Почетни граждани на град Сливен Архив на оригинала от 2018-05-24 в Wayback Machine., сайт на Общински съвет – Сливен.
  3. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  4. nationaltheatre.bg
  5. nationaltheatre.bg

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за