Вельо Мандулов

български учител

Вельо Атанасов Мандулов е български народен учител, залесител и читалищен деятел.

Вельо Мандулов
български учител
Роден
1866 г.
Починал
1957 г. (91 г.)
Работил вСредно училище „Любен Каравелов“

Едва десет годишен Вельо се включва в революционните борби и в подготовката на Априлското въстание. Подвизава се в обкръжението на Танчо Шабанов, като пълни фишеците с барут, употребявани по времето на бунта.[1]

През годините учителят развива активна народополезна дейност. Председател и едновременно с това и секретар е на Народното читалище в града. На тази длъжност е избиран за два мандата: първия през 1905 г. и втория през 1920 г. Вельо Мандулов участва като един от вдъхновителите при основаването на Дружеството за залесяване в града – първото подобно сдружение в България.[1]

По времето на войните в началото на XX век Мандулов се включва и в благотворителната дейност в Копривщица. Още в края на 1915 г., след влизането на България в Първата световна война, е учредена Обществена кухня за безплатно изхранване на социално слаби и възрастни копривщенци, включително и семейства на военнослужещи.[2] Вельо е член-домакин на безплатната ученическа трапезария „Велика и Иван Личеви“.[1] В духовната сфера той е член секретар на на църковното настоятелство на храм „Свети Николай“. Явява се и дописник на вестниците „Борба“ – Пловдив, „Знаме“ и „Радикал“ – София и на списанията „Съзнание“ и „Епоха“.[1]

Като признание за неговият четиридесет и три годишен учителски стаж, Вельо Мандулов е удостоен със званието Народен учител. Член е на Българския учителски съюз и Пирдопското учителско околийско дружество.[1]

СемействоРедактиране

Вельо Мандулов създава семейство, като се оженва за Койка Чипева, с която имат седем деца: Петко, учител и началник отдел „Просвета“ в Пловдив, Никола, директор на предприятие „Напредък“ в Пловдив, Елисавета, аптекарка и Нора. Вельо Мандулов е и баща на анархистите Нешо и Георги Мандулови.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2017. ISBN 978-619-183-005-3. с. 266 – 267.
  2. Мухова, Светлана. Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“. // gramada.org, 3 юли 2020. Посетен на 22 август 2022.