Уикипедия

Пирдоп

град в България

Пирдо̀п е град в западна България, административен център на община Пирдоп в Софийска област. Населението му към 15 март 2015 г. е 7439 души (2015).

Пирдоп
      
Герб
Сградата на читалище „Напредък“
Сградата на читалище „Напредък“
България
42.7011° с. ш. 24.1857° и. д.
Пирдоп
Софийска област
42.7011° с. ш. 24.1857° и. д.
Пирдоп
Пирдоп 
42.7011° с. ш. 24.1857° и. д.
Пирдоп
Общи данни
Население6739 души[1] (15 септември 2022 г.)
74,8 души/km²
Землище90,148 km²
Надм. височина696 m
Пощ. код2070
Тел. код(9)07181
МПС кодСО
ЕКАТТЕ56407
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   – кмет		Пирдоп
Ангел Геров
(БСП, ВМРО-БНД)
Адрес на общината
пл. „Т.Влайков“ №2, тел. 07181 5242
Пирдоп в Общомедия

ГеографияРедактиране

Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път. Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река, приток на Тополница. В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 km², влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.

Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“.

ИсторияРедактиране

В района на Пирдоп са открити следи от обитаване през неолита и тракийската епоха, както и останки от значително късноантично и ранносредновековно селище. На 5 km североизточно от днешния град се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика. Манастирът е значителен книжовен център и функционира до края на XVII век. В него вероятно е съставен Пирдопският апостол, един от важните паметници на среднобългарската литература, датиран към XII век.[2]

Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под името Пуротобабинче. Други наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп и Протопопинци. В края на XVII век в града има килийно училище, негови жители участват в Чипровското въстание, а местният даскал Георги съставя през 1698 година Протопопинския и Тихомировия дамаскин.[2]

През XVII-XVIII век Пирдоп се превръща в голям център на животновъдството и обработката на вълна със стотици гайтанджийски, абаджийски и килимарски работилници. През 1841 година жителите на града са освободени от ангария. През 1840 година е открито взаимно училище, което от 1853 година е класно, а през 1863 година – и девическо училище. През 1869 година е основано читалище.[2]

През 1869 година в града е създаден комитет на Вътрешната революционна организация. Жители на Пирдоп участват в Сръбско-турската война, Ботевата чета и Българското опълчение. Градът е освободен на 21 декември 1877 година от Двадесет и първи донски полк.[2]

Скоро след Освобождението градът запада – лишени от пазарите на Османската империя и подложени на конкуренцията на по-ефективното промишлено производство местните занаяти замират. През март 1923 г. в селището става голямо наводнение след като реката приижда и залива околността.[3]

След Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар. Юнско въстание.[2]

НаселениеРедактиране

Населението е съставено от източноправославни християни.

УправлениеРедактиране

 
Сградата на общината

Пирдоп е административен център на община, в която влиза още едно селище – село Душанци.

Настоящият кмет на община Пирдоп е Ангел Пенчов Геров.

В Общинския съвет на Пирдоп за мандат 2015 – 2019 г. влизат 5 представители на МК „Пирдоп заслужава повече“, 4 – на ПП ГЕРБ, 2 – на КП „Реформаторски блок“, 2 – на МК „Екобъдеще“.

ИкономикаРедактиране

Основно предприятие е медодобивният завод на Аурубис България.

В града навлизат все повече от големите търговски вериги. На ул. Васил Левски 8 има магазин на Т-Маркет. На западния изход на града, между него и гр. Златица е открит Ритейл парк Средногорие в който са открити магазини на Billa, DM, Техномаркет и др.

ИнфраструктураРедактиране

КултураРедактиране

 
Лукановата къща
 
Православната църква „Успение Богородично“
 
Eвангелската петдесятна църква
 
Еленската базилика

На 5 km североизточно от града се намира Еленската базилика – единствена по рода си на Балканския полуостров трикорабна укрепена базилика от V-VI век, манастирска църква на просъществувал до края на XVII век манастир „Свети Илия“. Останките са основно проучени от проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. и през 1970-те години от архитект Дафина Василева.

Кухнята е типична за района на Балкана. Типично ястие е ложената баница с точени кори, леко запечени и поляти с прясно мляко, сирене и яйца. Друг специалитет е пирдопският тутманик, който се завива по специфичен начин: след налагането на слоевете с прясно масло, сирене и разбити яйца тестото се прибира към центъра и се обръща наопаки. В средата се прави дупка и се сипва масло и се изпича. Друго типично ястие за този район е едрият запечен боб, наречен „бамбал“.

Известни личностиРедактиране

Родени в Пирдоп
Починали в Пирдоп

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ www.grao.bg.
  2. ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3415 – 3416.
  3. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 17, 17 март 1923 г., стр. 2.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пирдоп&oldid=11692709“.