Вера Битракова-Грозданова

Вера Битракова-Грозданова (на македонска литературна норма: Вера Битракова-Грозданова) е видна северномакедонска археоложка и университетска преподавателка.[1]

Вера Битракова-Грозданова
Вера Битракова-Грозданова
северномакедонска археоложка
Родена
19 юли 1939 г. (85 г.)
Учила вЗагребски университет
Научна дейност
Областархеология
Работила вСкопски университет
Публикации„Старохристијански споменици во Охрид и Охридско“,
„Споменици од хеленистичкиот период во СР Македонија“,
„Религија и уметност во антиката во Македонија“
Известна сизследванията си на урбанизацията на античните селища, монетосеченето и раннохристиянското изкуство

Биография

редактиране

Родена е на 19 юли 1939 година в Охрид, тогава Кралство Югославия, днес в Северна Македония, в големия охридски род Битракови.[2] В 1958 година завършва гимназия в родния си град. В 1963 година завършва специалност археология във Философския факултет на Загребския университет и започва работа като уредничка по антична археология и нумизматика в Народния музей в Охрид. Започва да провежда разкопки в Охрид и околността. В 1972 година се мести като уредничка в Скопския археологически музей, където работи до 1975 година. В 1974 година става магистър по антична археология във Философския факултет в Загреб, а в 1984 година отново в Загреб става доктор по класическа археология.[1] От 1975 до 2004 година работи като редовен професор по история на изкуството на старите народи (класическа археология и антична археология на Балканите) в Института за история на изкуството и археология на Философския факултет на Скопския университет.[2][1] Специализира в Париж и Атина. Редактира списание „Macedoniae acta archaelogica“ (броеве 9 - 15). В 1999 година получава Хердерова награда от Виенския университет.[1] Избрана е за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата на 27 май 2009 година.[2][1]

Предмет на научните изследвания на Битракова е урбанизацията на античните селища, връзката между произведенията на изкуството и античните култове, керамичните и накитните занаятчийски центрове, монетосеченето и раннохристиянското изкуство. Води разкопки на Плаошник в Охрид, Октиската базилика, Студенчищката базилика, Делогожди, Баргала, Стоби, Крани, Претор, Курбиново, Голем град.[1]

Води систематични проучвания с прекъсвания от 1979 до 1990 година от страна на Народния музей в Струга на Делогожданската базилика. Открити са 102 гроба. Находките са в Народния музей в Струга.[3]

Неин съпруг е видният византолог и политик от Северна Македония академик Цветан Грозданов.[4]

Библиография

редактиране
  • „Старохристијански споменици во Охрид и Охридско“, Охрид, 1975. (Старохристиянски паметници в Охрид и Охридско)
  • „Споменици од хеленистичкиот период во СР Македонија“, Скопје, 1987. (Паметници от елинистическия период в СР Македония)
  • „Религија и уметност во антиката во Македонија“, Скопје, 2000. (Религия и изкуство в античността в Македония)

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
К. Битраков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Битраков
(1871 – ?)
 
Михаил Битраков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Битраков
(1863 – 1907)
 
Иван Битраков
(1877 – 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крум Битраков
(1900 – 1984)
 
Славе Езеров
(1906 – 1972)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Битраков
(1933 – 2008)
 
Васил Битраков
 
Вера Битракова
(р. 1939)
 
Цветан Грозданов
(1936 – 2018)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светослав Битраков
 
  1. а б в г д е Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 165. (на македонска литературна норма)
  2. а б в Д-р д-р h.c. Вера Битракова Грозданова // Македонска академија на науките и уметностите. Архивиран от оригинала на 2016-05-25. Посетен на 25 май 2016.
  3. Bitrakova - Grozdanova, Vera. Sur un thème se trouvant dans les mosaiques paléochrétiennes de la Republique Socialiste de Macédonie. Ravenna, XXXIII CCSRB, 1986.
  4. Паско Кузман го има, Паско Кузман го нема // неделен вестник „Глобус“, 20 януари 2015. Архивиран от оригинала на 2016-06-25. Посетен на 25 май 2016.