Иван Битраков (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Битраков.
Иван Михайлов Битраков с псевдоним Зима[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Иван Битраков | |
български революционер | |
Роден |
1877 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Братя/сестри | Александър Битраков |
Иван Битраков в Общомедия |
Биография
редактиранеИван Битраков е роден в град Охрид, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Брат е на българския възрожденски деец Александър Битраков. Още от 1901 година е деец на ВМОК и е сподвижник на Стефан Николов и Александър Протогеров. През 1902 година минава в нелегалност и влиза в четата на Илия Балтов, а след това участва в Горноджумайското въстание. През 1903 година отива в Солун със специална мисия от комитета, но е разкрит и лежи в затвора Еди куле.[2]
През 1905 година е осъден от османската власт на смърт. Лежи в Битолския затвор заедно с гъркоманския капитан Коте Христов[3]. Вместо да бъде изпълнена присъдата, през 1906 година е заточен във Фезан, град Мурзук.[4] След Младотурската революция от юли 1908 година е амнистиран и освободен. След това се занимава с търговия в България.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1927 година е избран за запасен член на Ръководното тяло на Илинденската организация.[6]
През август 1942 година посещава Охрид, тогава в границите на Царство България, и заедно с Кирил Христов и Александър Джиков се среща с Ташко Арсов.[7]
На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет.[2]
Родословие
редактиранеК. Битраков | Битраков | Вета Пасхалева Шапкарева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Битраков (1871 – ?) | Михаил Битраков | Яким Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александър Битраков (1863 – 1907) | Иван Битраков (1877 – 1943) | Евтим Битраков (1872 – ?) | Иван Битраков (около 1876 – ?) | Методи Битраков (1874 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Крум Битраков (1900 – 1984) | Славе Езеров (1906 – 1972) | Димитър Битраков (1900 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Битраков (1933 – 2008) | Васил Битраков | Вера Битракова (р. 1939) | Цветан Грозданов (1936 – 2018) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Светослав Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- "Края на ренегата Коте от с. Руля" - спомен на Иван Битраков за последните дни на ренегата и гръцки платеник Коте Христов в битолския затвор, публикуван в сп. "Илюстрация Илинден", книга 142, София, 1943 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 96.
- ↑ Битраковъ, Ив. Края на регента Коте отъ с. Руля // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 12.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 55.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 432.
- ↑ Джиковъ, Александъръ. Мила другарска среща след 38 години // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 11.