Верланица или Верланджа (на гръцки: Παλιό Αγιονέρι, Палио Агионери, катаревуса: Παλιόν Αγιονέριον, Палион Агионерион, до 1927 година Βερλάντζα, Верланца[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония.

Верланица
Παλιό Αγιονέρι
— село —
Гърция
40.8136° с. ш. 22.7283° и. д.
Верланица
Централна Македония
40.8136° с. ш. 22.7283° и. д.
Верланица
Кукушко
40.8136° с. ш. 22.7283° и. д.
Верланица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина130 m
Население773 души (2021 г.)
Пощенски код57011

География

редактиране

Селото се намира на 130 m надморска височина в дъното на Солунското поле, на 25 km югозападно от град Кукуш (Килкис).[2][3]

В Османската империя

редактиране

В началото на XX век Верланица е предимно турско село в Солунска каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Верланица (Варланджа) има 630 жители, от които 35 българи, 560 турци и 35 цигани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Варланджа (Varlangja) има 40 жители българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Върланджа (Врланџа) има 230 къщи турци.[6] По силата на Лозанския договор през 20-те турците се изселват в Турция, а българското му население се изселва в България - официално 23 души. На тяхно място са заселени 165 семейства гърци от Кавказ, 7 от Източна Тракия, 4 от Мала Азия и 2 от Понт.[3] В 1927 година Верланица е прекръстено на Агионери.[7] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 339 бежански семейства и 1116 души общо.[8]

Землището на селото е много плодородно. Населението традиционно произвежда много жито и памук.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 300[3] 167[3] 749[3] 827[3] 588[3] 694[3] 543[3] 648[3] 644 866 886 773
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012