Верланица
Верланица или Верланджа (на гръцки: Παλιό Αγιονέρι, Палио Агионери, катаревуса: Παλιόν Αγιονέριον, Палион Агионерион, до 1927 година Βερλάντζα, Верланца[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония.
| Верланица Παλιό Αγιονέρι | |
| — село — | |
  Верланица  Верланица  Верланица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 130 m |
| Население | 773 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 57011 |
География
редактиранеСелото се намира на 130 m надморска височина в дъното на Солунското поле, на 25 km югозападно от град Кукуш (Килкис).[2][3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Верланица е предимно турско село в Солунска каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Верланица (Варланджа) има 630 жители, от които 35 българи, 560 турци и 35 цигани.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Варланджа (Varlangja) има 40 жители българи екзархисти.[5]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Върланджа (Врланџа) има 230 къщи турци.[6] По силата на Лозанския договор през 20-те турците се изселват в Турция, а българското му население се изселва в България - официално 23 души. На тяхно място са заселени 165 семейства гърци от Кавказ, 7 от Източна Тракия, 4 от Мала Азия и 2 от Понт.[3] В 1927 година Верланица е прекръстено на Агионери.[7] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 339 бежански семейства и 1116 души общо.[8]
Землището на селото е много плодородно. Населението традиционно произвежда много жито и памук.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 300[3] | 167[3] | 749[3] | 827[3] | 588[3] | 694[3] | 543[3] | 648[3] | 644 | 866 | 886 | 773 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012