Солунско поле
Солунското поле или Солунската равнина (на гръцки: Κάμπος της Θεσσαλονίκης) е най-голямата равнина в Гърция, разположена в центъра на Егейска Македония и обградена от Солунския залив на юг, планините Голен и Фламбуро (Пиерия) на юг и югозапад, Каракамен (Вермио) на запад, Паяк (Пайко) и Круша (Дисоро) на север, Карадаг (Мавровуни) на североизток и Хортач (Хортиатис) на изток. Равнината е дълга около 70 km и широка до 65 km. Полето е разположено в тектонска падина, запълнено впоследствие предимно с алувиални и морски наслаги. През него протичат реките Бистрица (Алиакмонас, на югозапад) с притока Мъгленица (на запад), Колудей (Лудиас), Вардар (Аксиос, от север на юг) и Галик (Галикос, на изток).[1] Най-ниските части са заети от обработваеми земи на които се отглеждат зърнени култури, памук и др., а по периферните по-високи райони – овощни градини и лозя. В Солунската равнина са разположени градовете Солун на югоизток, Кукуш на североизток, Енидже Вардар в централната част, Катерини на юг.[2]
| Солунско поле Κάμπος της Θεσσαλονίκης | |
  Местоположение на картата на Солунско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Надм. височина | 0 – 200 m |
| Дължина | 70 km |
| Ширина | 65 km |
| Реки | Бистрица, Мъгленица, Галик |
| Инфраструктура | |
| Селища | Солун, Кукуш, Енидже Вардар, Катерини |
В 1898 година историкът Уилям Милър пише за Солунско:
| „ | Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.[3] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Салоникская равнина, т. 22, стр. 515
- ↑ Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 376. Посетен на 21 януари 2015.