Солунското поле (на гръцки: Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης) е най-голямата равнина в Гърция, разположено в центъра на Егейска Македония и е обградено от Солунския залив на юг, планините Олимп и Шапка (Пиерия) на югозапад, Каракамен (Вермио) на запад, Паяк (Пайко) на север, Круша (Крусия) на североизток и Хортач (Хортиатис) на изток. Дължина около 70 km, ширина до 65 km. Полето е разположено в тектонска падина, запълнено впоследствие предимно с алувиални и морски наслаги. През него протичат реките Бистрица (Алиакмонас, на югозапад) с притока Мъгленица (на запад), Колудей (Лудиас), Вардар (Аксиос, от север на юг) и Галик (Галикос, на изток).[1] Най-ниските части са заети от обработваеми земи на които се отглеждат зърнени култури, памук и др., а по периферните по-високи райони – овощни градини и лозя. В Солунската равнина са разположени градовете Солун на югоизток, Кукуш на североизток, Енидже Вардар в централната част, Катерини на юг.[2]

Солунско поле
(Солунска равнина)
Greece relief location map.jpg
40.6° с. ш. 22.5° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение  Гърция
Надм. височина 0 – 200 m
Дължина 70 km
Ширина 65 km
Реки Бистрица, Мъгленица, Галик
Инфраструктура
Селища Солун, Кукуш, Енидже Вардар, Катерини

В 1898 година историкът Уилям Милър пише за Солунско:

Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.[3]

БележкиРедактиране

  1. Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.
  2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Салоникская равнина, т. 22, стр. 515
  3. Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 376. Посетен на 21 януари 2015.